През 1957 г. по неасфалтираните още шосета и в Плевенския край се появиха първите чешки мотоциклети „Ява”. Бяха толкова красиви и скъпи, че не смеех дори и да мечтая, че и аз мога да притежавам такъв. Но баща ми го хвана меракът и неговият единствен син да се вози на такъв мотор и сам ми предложи да ми даде спестените си пари и да купим мотоцикъла. Потърсихме в Плевен мотора, но за наша изненада се оказа, че мотоциклетите не се продават за пари, а се купуват с пшеница. За един мотор трябва да внесеш на държавата 7 тона пшеница.
Зет ми беше учител в село Бряст, Никополска околия. Кредитната кооперация в селото изкупуваше пшеница от земеделските стопани. Заплатихме на кооперацията 7 т пшеница, тя я предаде на държавата и ни достави мотора в селото. Отидох от Никопол, където живеех и работех, в с. Бряст да си взема мотора. Дотогава не бях се допирал до такава машина. Зет ми го закара на футболното игрище край селото. Показа ми как се пали и спира машината. Възседнах го, запалих двигателя и се опитах да потегля. След няколко неуспешни опита най-после успях. Реших да тръгна с мотора за Никопол, макар че нямах книжка за управление. След като изминах около 30 км, пристигнах в с. Черквица, спрях да си почина. Както и да опитвах след това да запаля двигателя, не успях. Оставих мотора в общината и си тръгнах пеш за Никопол. На другия ден отидохме в селото с един колега, който имаше същия мотор. Той откри, че свещта на двигателя е зацапана, почисти я, запали двигателя и заедно се прибрахме в Никопол.
6 месеца карах мотора, без да имам книжка. Офицерът от МВР, с когото се познавахме, знаеше, че нямам книжка, но си мълчеше. В замяна аз понякога го возех, когато пътуваше по служба. Със семейството си използвах мотора по виетнамски – колкото души могат да се закрепят, толкова се возят. И така всяка събота с цялото си семейство пътувах от Никопол до родното ми село Мечка.
Ангел Ангелов, Габрово
Зет ми беше учител в село Бряст, Никополска околия. Кредитната кооперация в селото изкупуваше пшеница от земеделските стопани. Заплатихме на кооперацията 7 т пшеница, тя я предаде на държавата и ни достави мотора в селото. Отидох от Никопол, където живеех и работех, в с. Бряст да си взема мотора. Дотогава не бях се допирал до такава машина. Зет ми го закара на футболното игрище край селото. Показа ми как се пали и спира машината. Възседнах го, запалих двигателя и се опитах да потегля. След няколко неуспешни опита най-после успях. Реших да тръгна с мотора за Никопол, макар че нямах книжка за управление. След като изминах около 30 км, пристигнах в с. Черквица, спрях да си почина. Както и да опитвах след това да запаля двигателя, не успях. Оставих мотора в общината и си тръгнах пеш за Никопол. На другия ден отидохме в селото с един колега, който имаше същия мотор. Той откри, че свещта на двигателя е зацапана, почисти я, запали двигателя и заедно се прибрахме в Никопол.
6 месеца карах мотора, без да имам книжка. Офицерът от МВР, с когото се познавахме, знаеше, че нямам книжка, но си мълчеше. В замяна аз понякога го возех, когато пътуваше по служба. Със семейството си използвах мотора по виетнамски – колкото души могат да се закрепят, толкова се возят. И така всяка събота с цялото си семейство пътувах от Никопол до родното ми село Мечка.
Ангел Ангелов, Габрово
Все още няма коментари