Как ни хранеха в казармата

В казармата чувството беше, че си част от държавата, част от нещо голямо! Смяташе се, че който не е отбивал военна служба, не е мъж.
Там беше тежко, но не чак толкова, а и навсякъде беше различно! Когато военната служба беше задължителна, в началото на октомври хиляди млади момчета, току-що завършили училище, грабваха сакове и куфари и потегляха към гарнизона, изписан на повиквателната им.

Няколко дни по-рано бе минало изпращането им от родата и приятелите – пищна софра, музика, танци и сълзи. После идваше ред на първото неприятно усещане – отиваш при бръснаря да те остриже нула номер – така искаха военните. А преди това трябваше да минеш през военната комисия.

Като виц се разправяше, как навремето донаборниците били посрещани на входа на казармата с надпис „Добре дошли, скъпи новобранци“. На обратната страна на портала обаче старите войници задължително пишели „Дупе да ви е яко“. Абе, виц, виц, ама бая истина си имаше в него.
Следваше друг шокиращ момент – пред портала момчетата се заговаряха едно-друго, майтапеха се. Час по-късно – след като за първи път сложехме военните униформи – не можехме да се познаем един друг. Всички изглеждахме еднакво – като китайци на митинг.

Първия ден доста чудене падаше и с увиването на партенките – парче плат, което се усуква около краката вместо чорапи, преди да нахлузиш обувките, подковани с метални цинтове. Добре че старшината, който по правило се представяше като „майката на ротата“, обикаляше от човек на човек, показваше как става и предупреждаваше, че ако не ги сложиш правилно, ще куцаш до края на службата.

Първият урок, който получаваха новобранците от „старите кучета“, пък беше броенето на копчетата от куртката на бойната униформа. Те бяха 6 на брой и всяко си имаше име. При докосването на което и да е от копчетата новобранецът трябваше да произнесе точното му име.
Притеснително преживяване беше и видът на тоалетните – до една без врати. Настаняването в спалното помещение също беше лек шок. Вкарват те в стая, побираща поне 80-100 души. Леглата строени в три редици по две, а краят им не се вижда в дъното. До всеки креват – нощно шкафче, в което трябва да прибереш задължителните вещи, които се искат за всеки новобранец.

Другото, което се набиваше на очи в спалното, беше леглото на героя. Обикновено то беше инсталирано близо до вратата, изпънато идеално и служеше за идеологическо надъхване на войската, както и за пример как трябва да се оправя креватът сутрин.
А вечер, дойде ли време за лягане, в спалното се понасяше аромат на спарени партенки от 80 чифта войнишки крака. И то такъв, че можеше да те приспи моментално – като при нокаут.
Спокойно, бързо ще свикнете, хилеха се старите войници. Все пак това беше само първият ден в казармата. Оставаха ни още само 729 дни до уволнението – времето, през което да станем мъже.

От храната не можехме да се оплачем. Разкладката беше много добра. Всяка сряда даваха риба, а всеки петък - пиле. Чорба - задължително. За десерт – компот. Помня, че всичко изяждахме и все бяхме гладни. Никога не отказваш храна. Даже не ни даваха да изхвърляме излишната и трябваше да я ядем.