Голи снимки свалят от власт Антон Югов  

Любовните похождения на висшата номенклатура по времето на Тодор Живков са едни от най-строго пазените тайни, за които все още се носят легенди, шушука се по клубове, в които влизат съвременниците на тази история. Архивите пазят обаче конкретни документи, които разкриват истината за морала на първите държавни и партийни ръководители от времето на т.нар. социалистически строй.

Дали е било нормална проява на нагон и полова потентност или упадъчен рецидив от времената на княжествата и царизма, но за първенците по времето на соца е категорично ясно, че са си падали по тънката част. Някои дори били доста и нетипично разкрепостени. Сред отявлените и трудно прикриващи се ценители на дамската хубост е и премиерът Антон Югов. Името му е трайно свързано с Пловдив, където семейството му се преселва от Гърция след Първата световна война.

Въпреки заслугите си към новата власт премиерът Югов е свален от всички държавни и партийни длъжности на драматично заседание на Политбюро на 3 ноември 1963 г. Това е само ден преди Осмия конгрес на БКП. Отстраняването става по лично предложение на Тодор Живков. Първия втрещява залата, като размахва голи снимки на министър-председателя с една от секретарките му. От кадрите се вижда, че двамата са снимани в ефектни порнографски пози. „Другарят Мирчо Спасов ще даде подробности“, обяснява Първия. И в залата наистина се появява зловещият зам.-вътрешен министър Мирчо Спасов с пистолет под разкопчаното сако.

Живков е гениален манипулатор. Още в далечната 1952 г. той тества „ангела” на колегите си от Политбюро с първата еротично-порнографска прожекция у нас. По изпитана схема Живков натриса на Югов засукана секретарка, която той прави своя любовница. Така че голите снимки на Югов, показани пред Политбюро, са съвсем автентични. Югов няма избор - подписва оставката и си посипва главата с пепел. Алтернативата е престой в Правителствена болница с неизвестен или може би известен финал.

Всъщност Югов е сред най-видните имена на комунистическата партия - концлагерист от зловещата „Гонда вода” над Асеновград, участник в Деветосептемврийския преврат. Въпреки че са съратници цели 18 години, Живков се бои от образования Югов, който е и признат оратор. На всичкото отгоре Югов непрекъснато пътува за Съветския съюз, където гостува на знаменития си сват - писателя нобелист Михаил Шолохов. Дъщерята на Югов – Маргарита, е омъжена за сина на класика Михаил-младши, хокеист и общественик.

Сватовете Югов и Шолохов прекарват по цели седмици на лов и разговори за литература, но въображението на мнителния Живков рисува, че готвят заговор срещу Хрушчов. И за да се подмаже на кремълския господар, Тато започва да му внушава, че Югов е опитен конспиратор, склонен да участва в заговори и трябва час по-скоро да бъде изваден от властта. Да организира и проведе активно мероприятие, за милиционера Живков е рутина.

Съвременниците описват Югов като "най-голямото конте в Политбюро". Имал е дори специален шивач и предпочитал буржоазна папийонка пред вратовръзка.

Сред многобройните романтични връзки на Югов клюката включва и оперетните прими Тинка Краева и Нели Карова, по които лудее цялото Политбюро. По-късно същият маниер на поведение сред артистично-театралните среди ще има и Живков, но не и в този момент. За разлика от повечето негови партийни другари, които се държат като отвързани бикове, Югов има обаче известно оправдание за любовните си похождения. Жена му Кунка страда от рядката слонска болест, тялото й е на буци, напълняла е до пръсване. Което предполага известна логика в търсенето и намирането на алтернатива.

Четири години след като е отстранен от поста министър-председател, Югов е изключен от партията след донос на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Дража Вълчева, която според партийни другари е интимно близка с Тато. Тя долага на Живков, че на 10 април 1972 г. старият партиен деец Тодор Кордовски е отпразнувал във винарската изба в Първенец 65-ия си рожден ден с бойни другари, между които и Антон Югов. Дража представя другарската запивка като „сборище на нездрави елементи”. Живков това и чака. „Тайната вечеря“ е перфектният повод да се отърве от дългогодишния си съратник.

Въпреки че изпада в немилост, Югов продължава да крачи с вдигната глава из София, винаги елегантен, винаги търсен от дамите. Ходи на софри и трапези из цялата страна, като предпочита поканите на винпромите. Вече без партиен билет, може да се отдаде на романтични приключения. Често отсяда в любимия си ресторант „Стадион”, където разказва вицове и солени истории на келнерите, които свойски му викат Тони Китарата (един от псевдонимите му преди 9 септември).

Колкото и странно да е, Югов доживява реабилитация от самия Живков. По случай 80-годишния му юбилей Тато го удостоява със званието „Герой на социалистическия труд”, а пет години по-късно - със званието „Герой на НРБ”. Югов е свидетел и на падането на Тато от власт на 10 ноември 1989-а, след което е възстановен в редиците на столетницата.