Генерал Михаил Савов вика на дуел премиера Стамболов заради жена  

Генерал Михаил Савов е един от първостроителите на Българската армия, свързал своето име органически с двете Балкански войни, в които участва България. По-пикантната част от биографията му обаче е дуелът, на който вика премиера Стефан Стамболов заради жена.

Савов е роден през ноември 1857 г. в Стара Загора. Учи последователно в Хасково и Пловдив. След това жаждата му за знания го отвежда в Габрово, където завършва прочутата Априловска гимназия. Продължава образованието си в Галатасарайския императорски лицей в Цариград. Тук, в османската столица, го сварва новината за избухналото Априлско въстание от 1876 г. и извършените от аскера и башибозука кланета над въстаналия български народ, пише военният историк доц. д-р Петър Ненков.

През април 1877 г. приветства възторжено обявяването на война от руския император Александър II на Високата порта. След края на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. завършва Военното училище в София с първия му випуск през 1879 г.

Като офицер е разпределен в Източнорумелийската милиция, където започва службата си като началник на отделение в Щаба на милицията. През 1881 г. кандидатства и е приет в Николаевската генералщабна академия на руската армия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1885 г.

През Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Савов е назначен за началник на лявото крило на Сливнишката позиция, където се разиграва генералното сражение между двете армии, решило изхода на войната, и проявява завидни командно-организаторски качества.

След победоносния завършек на войната е назначен за началник на щаба, а впоследствие и за командир на 5-а пехотна бригада.

Ползва се с високото доверие на двореца. През 1886 г. е определен за член на делимитационната комисия по определяне на турско-българската граница в Родопите. Същата година е избран на почетната длъжност другар на военния министър.
След абдикацията на княз Александър Батенберг през февруари 1888 г. той е назначен за почетен флигел-адютант на новия български княз Фердинанд. От 4 февруари 1891 г. до 15 април 1894 г. е военен министър в правителството на Стефан Стамболов.
Съпругата на полковник Савов – Смарайда, е видна столична хубавица. Името ѝ се замесва в публичен скандал, в който е изкарана от вестниците на опозицията любовница на Стефан Стамболов. Това е причината Михаил Савов да извика на дуел министър-председателя. Дуелът не се е състоял, но накърненото честолюбие на военния министър става причината той да подаде оставка и на 15 април 1894 г. преминава в запаса. След неговата оставка за военен министър князът назначава своя стар фаворит Рачо Петров. Избухва политическа криза и Стамболов подава 15-ата си поред оставка. Този път тя е приета от монарха, който поканва Константин Стоилов да състави ново правителство. Полковник Савов се развежда с жена си и се впуска в бурна обществено-политическа дейност.

По-късно отново се завръща в армията и през март 1897 г. е назначен с княжевски указ за началник на Военното училище, на който пост остава до 18 март 1903 г. През периода от 1903 до 1907 г. отново е назначен за военен министър. На 1 януари 1904 г. е произведен в звание генерал-майор. През 1908 г. за втори път преминава в запаса. На 30 октомври 1908 г. пък е произведен в звание генерал-лейтенант .

През 1910 г. е разследван за злоупотреба със средства за оръжейни доставки. Доказано от съда е, че е получавал тлъсти комисиони от западни оръжейни фирми за доставка на морално остаряло и негодно оръжие за Българската армия. Заради участието си в тази оръжейна афера е обявен за родоначалник на корупцията в Българската армия.

През Балканската война 1912-1913 г. цар Фердинанд назначава запасния генерал Савов за помощник-главнокомандващ на действащата армия. След паметните победи при Люлебургас, Бунархисар, Лозенград, Одрин, Шаркьой и Булаир натрупва завиден авторитет в армията и обществото.

След войната вследствие на зачестилите въоръжени провокации на гръцки и сръбски войски и репресии над местното българско население Българската армия е дислоцирана от Източна Тракия в Македония. На 16 юни 1913 г. генерал Савов под въздействие на цар Фердинанд отдава заповед зад гърба на правителството на д-р Стоян Данев българските полкове да атакуват сръбските и гръцки позиции в Македония, с което започва Междусъюзническата война от 1913 г. След разразилата се политическа криза той е свален от длъжността помощник-главнокомандващ и е заменен от генерал-лейтенант Радко Димитриев.

На 29 юни 1913 г. е назначен за командващ съединените 4-а и 5-а армия. След свалянето на генерал Никола Иванов от командир на 2-ра армия генерал Савов поема командването и на това армейско обединение и успява почти да обкръжи в Кресненското дефиле нахлулата дълбоко по поречието на Струма стохилядна гръцка армия начело с диадоха Константин.
По същото време румънската армия нахлува в българските предели и поради липса на български войски в Северна България достига безпрепятствено до София.

Научил за бедственото положение на гръцката армия в Кресненското дефиле, гръцкият представител на Букурещките преговори събужда през нощта представителите на Сърбия и Румъния, с които воюва България, и сутринта е подписано примирието.

Извоюваните с много кръв и пот от българските воини победи в Балканската война, донесли освобождението на поробените българи в Тракия и Македония, са проиграни с лека ръка.

На 16 септември 1913 г. генерал Михаил Савов като председател на българската делегация сключва мир между България и Османската империя в Цариград. След това е уволнен от армията и окончателно преминава в запаса.