През далечната 1958 г. постъпих като млад учител в СОУ „Петко Рачов Славейков” в Трявна, където учеха около 1400 ученици. Тогава Коледа не се празнуваше поради религиозни съображения. Посрещахме Нова година и Дядо Мраз. Ръководството на училището ме определи за изпълнител на ролята на Дядо Мраз на празничното тържество.
В определения ден и час, облечен в червен кожух, бяла брада и чувал с подаръци на гърба, бях посрещнат от учениците с неописуема радост и продължителни ръкопляскания. Поздравих ги, пожелах им здраве и много успехи в учението. По-големите се отправиха към салона за увеселение, малките влязоха в украсените класни стаи и изнесоха пред родителите си подготвената новогодишна програма. В средата на групите се открояваха двете момичета, изпълняващи ролите на Старата и Новата година. Бяха облечени в специални облекла и с коронки на главите.
А какви бяха тържествата на възрастните. В града имаше няколко печеливши и богати завода с големи столове за обществено хранене. Дни преди Нова година в тях провеждаха новогодишните си тържества с безплатна и богата вечеря. Веселяха се до късно през нощта. Почти навсякъде на 31 декември няколко приятелски или роднински семейства се събираха и сядаха зад заредената с лакомства и питиета маса. Изглеждаха богатата и разнообразна телевизионна програма. В полунощ слушаха новогодишното приветствие на Тодор Живков и продължаваха да се веселят до късно през нощта.
Пенчо Пенчев, Трявна