Бях „неблагонадежден“ още от ученик  

Тези две значки намерих вкъщи. Едната е на Димитровския комунистически младежки съюз – как са ми я дали, не знам, защото бях от тези, неблагонадеждните за времето. Втората значка е от Москва. Бях там като малък, когато беше Съветски съюз.

Когато се върнах, учителката ме изкара пред всички в училище „Братя Миладинови“, за да разкажа как е във великата съветска страна. Аз обаче, като отидох, беше 1977 г. – в магазините за зеленчуци продаваха само репи, по улиците имаше доста подпийнали хора... В хотел „Русия“, в който бяхме настанени с баща ми, имаше виетнамска група, която обядваше в 12:00 часа, а ние чак в 14:30. На смени. Братският виетнамски народ се хранеше преди нас. Виках си тогава: „Тези щом ни слагат втора ръка, значи нещо не е наред“.

И така, заместник-директорът правеше открит урок в събота – тогава се учеше и в събота, и ми каза: „Ти ще разкажеш пред целия клас какво си видял!“. Предварителна репетиция обаче нямаше и аз споделих всички тези неща, защото те ми бяха направили впечатление. Като свърших с разказа си, настана смут сред класната, заместник-директора... После класната ме навика зверски как съм могъл да говоря така за Съветския съюз. Ами така си беше, бях седми клас, това бях видял. Смъмриха ме много здраво.
 
Правдомир Топалов, Русе