„Преди това се опитваха да я изкарат дори психично болна… Спокоен и доволен съм, че описах моята истина за кончината й. Щастлив съм дори, че го направих, въпреки че поех много негативи. След катастрофата си на 12 ноември 1973 г. Людмила Живкова много се промени. Тя се бореше за живота си и търсеше Бялата лястовица на Йовков, търсеше надежда в нетрадиционната медицина, но за съжаление, не успя да я намери. Не можа да види Бялата лястовица. Това нейното не беше живот – всеки ден имаше болка“ , разказва Мурджев.
„Людмила поне веднъж в седмицата ми е казвала: „Мурджев, представяш ли си като лягаш, да те боли глава и да се будиш с главоболие. И това години наред?! Окото й беше… Имаше вариант да не успеят да го спасят, лекарите дори в един момент бяха загубили вяра. След катастрофата едва я изправиха на крака. Борба за живот през цялото време“ , твърди още охранителят на Живков.
Людмила Живкова била фин и деликатен човек.
„Приятелството й с Ванга също се осъществи на тази основа. Людмила Живкова беше изпаднала в тежка ситуация, при която традиционната медицина не помагаше, въпреки намесата на български и чужди специалисти. Тя просто търсеше спасение за себе си. Живее ли се в непрекъсната болка? Според мен това беше причина сама да сложи край на живота си“ , твърди Мурджев.
