Банани имаше само в показния магазин

По времето на социализма банани имаше само по Нова година в показния магазин. Няма да забравя как в мразовитите зими баща ми ставаше в 5:30 ч., обличаше си най-дебелите дрехи и тръгваше в снега към магазина, който отваряше чак в 7:30 ч. Отпред се събираше огромна опашка и всички зъзнеха и чакаха. Но нямаха избор – как иначе да купят банани за детето. Помня, че понякога отиваха двамата с баба ми и се правеха, че не се познават, за да могат да купят по-голямо количество от дефицитния плод. Продавачката не даваше повече от кило-две на клиент. Когато стоката започнеше да привършва, тя се провикваше към хората да си ходят и доста от тях оставаха с празни ръце след дългото чакане на минусови температури.

Когато баща ми се върнеше накрая вкъщи, всички – и майка ми, и дядо ми, и баба ми, се правеха, че не обичат банани, за да има само за мен.

Да, при социализма липсваха много стоки и магазините бяха полупразни. Но пък сега като има всичко, не можем да си го купуваме с мизерните пенсии.
 
Цвета Симеонова, Пловдив