На пръстите на едната ръка се броят манастирите в полето у нас. На има-няма 30-ина километра от Пловдив по пътя за Първомай има такава уникална света обител. Казва се „Света Неделя“, но е по-известна като Араповски манастир - по някогашното име на най-близкото село Арапово (сега Златовръх).
Манастирът в полето, извън зелените прегръдки на планината, привлича с неподправена атмосфера на истински духовно място, далеч от светската суета, която, за жалост, се е настанила в немалко от родните църкви и манастири. Първото, което гостите на Араповския манастир виждат, минавайки под дъгата на тежката му порта, е широк, поддържан зелен двор пред красива, характерна постройка с еркери и чардаци.
Ансамбъл от по-малки сгради рамкира двора. Във вътрешното пространство между тях се извисява стройна четвъртита кула с тесни бойници и белоснежен еркерен трети етаж. Той се издига почти до белокаменната църква. В северния ъгъл на дворното пространство е старият параклис, а до него - аязмо. Легендата носи как на една гъркиня се присънило, че ако точно тук изкопае кладенче, с бликналата вода ще излекува детето си. Години по-късно се случило приказно красивата ханъма на местния бей да ослепее.
Стари хора му подсказали за аязмото. Той довел ханъмата, която няколко пъти се мила с лековитата вода и прогледнала. От благодарност Арап бей дарил парче земя до аязмото за храм. С градежа се заели родопските майстори от с. Югово. През 1859 г. построили църквата и сложили дата – да се знае кога е било. Баш майсторът сътворил олтарния иконостас и четирите малки иконостаса. Една от чудодейните сили на Араповския манастир е, че дава рожба на бездетни семейства. Затова хора от цялата страна, както и от съседна Гърция идват да се молят за дете пред иконата на Божията майка.
