Веселин Маринов: Сънувах как се разтварят завесите и всички са дошли заради моите песни!

- Как започна всичко?

- На една есенна студентска бригада, бяхме близо до Рилския манастир заедно с Класическия отдел на Консерваторията. Като селско чедо за мен нормата беше смешна - свършвах за половин час и после помагах на момичетата. На тази бригада дойде един от мениджърите на "Импулс", намери ме в лагера и ме покани да отида с него на прослушване. Получих разрешение от ръководителите ни и тръгнах. Първата ми изява с "Импулс" беше на 2 декември 1981 г. във Видин. Цяла нощ пътувах във влака с Татяна Лолова - двамата бяхме в купето. С тези две забележителни неща ще запомня тази дата - срещата с Татяна Лолова и първия ми концерт. Изпяхме три песни за предаването "Зиг-Заг" на програма "Христо Ботев" на Радиото.
Преди години, когато животът ви е преминавал в студентския град, вярвали ли сте, че един ден ще станете така известен и обичан от публиката, както сте?
Сънувал съм го. Сънувах голямата сцена. Сънувах как се разтварят завесите и всички хора са дошли заради моите песни. Всичко е било илюзорно, но помня всяка среща оттогава. Например преди изпита ми за влизане в Консерваторията. Вървях по коридорите и нещо ме накара да отворя една врата. Беше пълно с кандидат-студенти, наредени около преподавател и корепетиторка. В момента, в който понечих да се извиня и да изляза, мъжът махна с ръка и каза "Сядай"! - помислил ме е за поредния закъснял ученик. Седнах, слушах го как работи с другите, после те си тръгнаха. В един момент останах сам и той ми каза да изпея нещо. Въпреки притеснението запях една песен на "Тангра". Той не ме изчака да стигна до припева и ме спря, попита ме откъде идвам. Разказах му всичко. Каза, че важното е да се стегна, че имам качества да направя голяма кариера. Това беше първият ми учител по музика - Петър Димитров, после бях в неговия клас в Консерваторията. Веднага ми препоръча различни учители, при които минах на уроци. Бях респектиран от тях, особено от учителката по солфеж Лили Ненкова. И досега я помня с нейното благородство, точната дума за нея е дама. Когато ме чу, че нищо не знам, че елементарни неща не мога да изпея, ми даде два учебника и ми каза, че ако на следващата сутрин не й изпея от 1-во до 182-ро упражнение, да не си правя никакви илюзии, колкото и Петър Димитров да казва, че съм добър певец. 
Тогава парите не бяха фактор. Бяха качествата и контактите
 
- Кои са хората, оказали сериозно влияние върху вашето развитие?

- Много са. Но има и незабравими. Панайот Славчев, вече покойник, беше главен редактор в телевизията. Той беше от хората, които са ми помогнали да направя първите си стъпки, да си повярвам като самостоятелен изпълнител. Хайгашод Агасян и Михаил Белчев са хората, които са ми дали първите песни, които съм изпял. За моя преподавател от Консерваторията Петър Димитров вече говорих. С композитора Любомир Денев записах първата си песен, която тръгна в ефир.

-  Днес, 35 години от началото, чувствате ли умора?

- Аз съм постоянно уморен, но пък ми е приятно. Огромно удоволствие изпитвам, когато успея. Понякога усещам, че ми е много трудно, иска ми се да съм живял по времето, когато певците ни са пътували в Съветския съюз и са изнасяли концерти на пълни стадиони, а хората толкова са им се радвали… Питал съм се дали да не помисля повече за себе си, за семейството си, за здравето си… Замислям се и си казвам: "Никой и нищо не може да ме накара да спра сега!". Хората ми вярват, те ме чакат, те знаят, че в техния град Веско Маринов ще направи концерт в края на ноември или началото на декември, както е било и миналата година.

И ги чакат тези концерти, спестяват пари за билети!
 
Отиват после да се почерпят със семействата си и този ден за тях е празник, на който държат. Чувствам се потребен, чувствам се щастлив. Всяка песен идва в живота ми като нещо Голямо. Няма друг български певец, който от 1998 г. почти всяка година да издава албум с нови песни - това е израз на моята благодарност към Публиката. 

- Имате ли моменти от многото ви срещи с публиката, които няма да забравите?

- Имам много случки, които ме топлят, и като лични мемоари ще разказвам някой ден на внуците си. Но има и такива, които наистина са незабравими.
Сещам се за едно момче преди 10-12 г. в Долна Митрополия. Беше късна есен. Адски студ в читалището. Приключих с участието си и влязох в гримьорната, ако можеше така да се нарече стаичката. Идва един младеж с дълга коса и ми казва: "Аз платих 500 марки, за да си уредя виза за Германия. Ето ми паспорта" - и ми показа датата, която започваше да тече от утре. И продължава:
 
След като чух песента ви "За теб, Българийо", се отказах да тръгна. Ще остана тук!
 
-  Как ще отбележите творческия си юбилей?
- Подготвям огромен концерт в най-голямата ни зала „Арена Армеец". Избрах да изляза с голям оркестър, защото 35 години на сцена за мен означават много. Сигурен съм, че публиката ще съпреживее този специален момент с мен, още повече че за концерта ще избера песни, които през годините доказаха, че имат трайно място в сърцата на ценителите на българската музика
 
 Светослава ГЕОРГИЕВА