Какво само наистина доживяхме – работодателите, водени от един от най-преуспелите и богати българи, г-н Домусчиев, да поведат пролетарските маси заедно със синдикатите на протест по жълтите павета на столицата заради цената на електрическия ток. А лидерът на синдиката „Подкрепа” Димитър Манолов съди държавната институция за неправомерното повишаване на тази цена на тока и заяви, че 160 депутати в НС са съучастници в ограбването на българите като собственици на т. нар. ВЕИ-та.
Т.е. те съвсем съзнателно и преднамерено са си прокарвали такива закони, от които самите те, роднините им и техни протежета съвсем законно да печелят! Дали и тях някой ще се осмели да ги даде под съд?!... Като една истинска „организирана престъпна група”!...
Това ме връща към спомените ми за младостта, когато за един от моите родственици, мечтателят Александър Първанов, написах очерк в най- големия тогава вестник „Работническо дело” със заглавие „Дон Кихот от Искърското дефиле”. Тогава съвсем не беше модерно и главно възможно да се пишат проекти и да се „усвояват” пари по „Европрограми” и пр. евроглезотии.
Сандо Бичмето, както го знаеха по целия Искърски край,
не мечтаеше нито за модерните тогава „Волга”, „Чайка” или пък „Мерцедес”. Съвсем истински се гордееше със своя опърпан американски военен джип, за който ни уверяваше, че бил подарък от съюзниците в Отечествената война на самия маршал Толбухин?! Жалко, че синът му Владко попиля някъде най-голямата гордост на баща си. С него семейството му бяха обиколили неведнъж цяла Източна Европа. А най-веселият епизод от спомените ми можеше да бъде случката как по някакво невероятно недоразумение джипът бил не само допуснат, но и зареден до отказ с авиобензин на съветското военно летище край Лвов! А като му се стопил двигателят, се върнал и даже го ремонтирали.
През 70-те години на миналия век, благодарение на невероятния си хъс и връзки по разните ведомства и министерства в София,
си бе извоювал благословията да оглави практическа база в родния си дом
в Мездра на Развойната група в Габрово към Българската стопанска камара. В заглавието на думата „проект”, която още оттогава ми стана нарицателна, си спомням, че имаше и съчетанието „Рискови иновации и технологии”. Казано по-простичко, Сандо и екипът му побиха десетина ветрени електрогенератори по баирите край с. Горна Кремена, Врачанско.
За разлика от днешните мафиоти, които ни разказаха играта със скъпия ток,
Санде обикаляше с американския си джип всички пунктове за „Вторични суровини” в региона да си набавя нужните му части. От летището в Габровница домъкна бракувани перки на вертолети, редуктори и пр. Най-напред електрифицирахме една кошара, специално избрана от заклетия врачански мюзевирин да бъде близо до прословутия горун на първия противник на Живковия тоталитарен режим Иван Тодоров-Горуня! Този ден също може да бъде отделен епизод или филм от сериала за нашия знаменит земляк, който нелепо бе изгубил дясната си ръка и въпреки това
като същински Дон Кихот продължаваше борбата си
за налагане на ветрените генератори. По ония времена дейността му се осъществяваше като „Рационализаторско предложение 4” на тукашния Агрокомплекс „Искър”. Идва комисията, агнето се пече, бирата е изстудена в дола, ама за проклетия няма вятър и перките на ветреницата не помръдват. Тогава Сашо яхва джипа и, за изумление на всички, след четвърт час на поляната кацва вертолет. По сигнал на Сашо пилотът Огнян насочва въздушната струя на перките на вертолета към ветреницата, тя леко се завърта, крушките в кошарата светват!... Комисията вече може да подпише протокола за успешната рационализация и да насядаме на празничната трапеза!
Няколко пъти писах писма до БНР и БНТ, оплаквах се на СЕМ да ми дадат поне като „Право на отговор” да разкажа за този
първопроходец на ВЕИ-тата в България,
но никой не обръща внимание на писмата ми, макар че някога съм работил и в единствената тогава Българска телевизия и имам документални кадри! Но явно тв звезда можеш да станеш само ако си бенефициент по проекта на фондация „Америка за България” и боядисаш Паметника на Съветската армия или да се присъединиш към четата на протестърите и под командата на Кольо Босия да замеряш депутатите с гнили домати!
Понеже тази година в моята малка градинка в Мездра беше особено благодатна за краставиците и да се различавам от Кольо Босия, когото някога като ватман съм возил без билет в трамвая си, реших пък аз да бъда по-оригинален и да нося в София краставици. Подадох си „Уведомлението” за протест в Столична община и получих нужното Съгласуване от 9 септември да застана с краставици в ръце пред входа на БНТ на „Сан Стефано” № 29. Но понеже пък точно на тази дата през 1968 г. е убит при изпълнение на воинския си дълг моят приятел ст. Николай Николов, а на 14 септември е рожденият му ден, реших на тези дати да репетирам пред входа на дома си в Мездра!
Стефан ЗДРАВКОВ
Все още няма коментари