На 15 октомври в зала 1 на НДК легендата Астор ще се опита да влезе в Книгата на Гинес. От 19 часа той ще изнесе своя магически спектакъл № 20 000 - постижение, което малцина артисти в света са могли дори да приближат. Програмата ще започне с фокуса, донесъл на шуменеца единствения в Европа „Оскар” на Американската академия за магическо изкуство. Много от номерата ще бъдат съвсем нови. Дори главата на мага ще падне по непознат досега начин. Ще има балет, музика, певица, която ще лети във въздуха, докато пее, телепатия, раздвояване, а по някое време Антраник Арабаджиян ще подкара с вързани очи лека кола - трик, който досега не се е изпълнявал на нито една сцена в света.
Астор твърди, че доста точно е водил сметката, за да стигне до тази внушителна цифра. Първият му спектакъл е преди 52 години. Имало е дни, когато е излизал на сцената четири пъти в четири различни града, като е започвал от 10 часа сутринта и продължавал до 22 вечерта. В новогодишна нощ в Пловдив е имал 13 ангажимента! След последния паднал от умора. „Може спектаклите ми да са и повече от 20 000, но в никакъв случай не са по-малко”, категоричен е магът.
Още като войник Антраник Арабаджиян излиза на сцената на читалището на Металургичния завод „Ленин” в Перник. Аплодират го като конферансие и хуморист. За първи път се опитва да прави и фокуси. Смутен е и уплашен. Следва провал и категоричното решение никога повече да не се занимава с магии. Властният му командир обаче заповядва да опита отново. И добре че е така, иначе маг Астор в България нямаше да има.
Артистичната си кариера започва като... контрабасист
Не е виртуоз, но в оркестъра само това място е вакантно. „Свири” твърде кратко, докато грифът на инструмента се отлепя. За да остане в трупата, застава на дъската, а артистът Пенчо мята и забива ножове около него. Оттегля се, когато изгората на каубоя избягва с друг, а изтерзаният рогоносец улучва асистента си в рамото.
През есента на 1961 г. бъдещият господар на магията вече е в състава на една странстваща група от млади шуменски таланти, която обикаля околните села и печели процент от продадените билети. Хонорарът от първото му участие е пет лева. Точно този концерт Астор счита за първи в кариерата си на маг. В салона има около триста човека. Ще дойде време да играе пред пълен стадион или да вземе за спектакъл в заводите „Мерцедес” 4000 марки - луди пари за 1978 г., но първият му хонорар е достатъчен само за четири кани пелин по осемдесет стотинки и пет порции пържени картофи, споделени с приятели.
А ето как изглежда
най-тихият спектакъл
от десетките хиляди участия на мага. Той е толкова тих, че от притеснение могат да ти се спукат тъпанчетата. Кабаре „Ше Пол о Гети” основателно е спечелило славата си на брюкселското „Лидо”. В заведението са пели Едит Пиаф, Азнавур, Жозефина Бекер, Ив Монтан... То е собственост на Пол и се намира до театър „Гети”. Пътят до неговата сцена е твърде сложен, но арменецът все пак успява да го измине, дори уговаря завидния хонорар от сто долара на ден. Първата вечер обаче е ако не провал, то не и триумф. Залата остава тиха и след последното изпълнение. Астор два пъти излиза на сцената и не чува нито един аплауз.
„Защо си омърлушен?”, пита го Пол и гледа как артистът тъжно мълчи. После подхвърля: „Добре, утре ще светна пред първите маси и ще видиш за какво става въпрос”.
На следващата вечер магът пак е на повдигащата се сцена. Гледа осветеното пред себе си пространство и не може да повярва на очите си. 250 души са потънали в тежките кресла. Проблясват лорнети, шумят скъпи дантели. Достолепни дами отпиват шампанско за 400 долара бутилката. След като свършва номерът, бавно вдигат ръце и докосват върховете на пръстите си. Това са аплаузите им и те никак не приличат на шуменските.
Но освен най-тих, в кариерата на мага има и
най-рисков спектакъл
Той е толкова опасен, че при грешка главата му може да падне завинаги. Всичко се случва в Багдад. В центъра на града е огромният паметник на вожда Саддам Хюсеин, а срещу него - 20-етажната стъклена сграда на хотел „Ищар Шератон”. Тринадесети етаж няма, както и стаи с номер 13. Барът, в който играе българската трупа, е почти под покрива. Още след първото участие Астор е повикан при шефа на всичките заведения в хотела. Основателно е притеснен. Може би снощи е станал гаф. Г-н Пинто - мургав португалец, говори бавно и магът чувства как нервите му ще се скъсат: „Гледах снощи спектакъла. Прекрасен е, но има един номер, при който късаш вестник и вадиш от него чаша...”. Астор недоумява. „Искам да ти кажа да внимаваш. Ако някъде по страниците има снимка на Саддам Хюсеин и ти я разкъсаш, спокойно може да се смяташ за мъртъв. Никой повече няма да те види”. С тези думи приключва срещата с шефа.
От този момент ръководителят на трупата през ден-два ходи до българското посолство за вестници. И независимо дали са „Работническо дело” или „Земеделско знаме”, внимателно ги оглежда да не би отнякъде да изскочи портретът на иракския диктатор.
Най-еротично звездният спектакъл
Българското магическо шоу е в Дамаск, когато в столицата на Сирия пристига Бони Тейлър. На концерта е събран елитът на днес вече опустошената страна.
Хиляда души са излезли като че ли от скъп бутик. Астор се разхожда сред публиката и вади монети откъдето поиска – от косите на дамите, вратовръзките на мъжете, чантите и саката на гостите. Тактичен е и не иска да досажда на Тейлър, въпреки че тя е на първия ред. Публиката обаче настоява да отиде при нея. Тя също се усмихва подканящо и от това огромното й деколте се разтваря все повече. Астор бърка и, без да бърза, съсредоточено търси между гърдите й „загубените” монети. Залата крещи от кеф. „Заповядайте утре на концерта ми” - любезно кани Бони фокусника - явно номерът й е харесал.
Най-вълнуващият спектакъл
от всичките 20 000 според класацията на мага е този, в който взема „Оскар”-а от американците. Всичко се случва в столицата на Пенсилвания Питсбърг през юли 1981 година. Петдесет души се борят за престижната статуетка на щатската академия. Завесата се вдига. Астор е с гръб към зрителите. До него е съпругата му Пепа - красива и ефирна както винаги. Обръща се, спуква балон, който държи, и в ръцете му се появява бутилка шампанско. От една кутия цигари прави две, три. Ръката му пламва и пали тютюневия къс. Минава втора минута. Играе блестящо, но публиката почти не реагира. Усеща горчивината на провала си.
Пред него на масата е седнал един от идолите на американската магия: Удивителният Ранди. Последователят на Худини е облечен в безупречен смокинг и върти между пръстите си незапалена пура. Около него млади почитатели шумно се смеят. Залата също е насочила поглед в прочутия маг. Тогава Астор предприема решителното действие, което трябва да го спаси от неуспеха - той грабва вестник и се насочва към Ранди. Дава му парче от него. Американецът го накъсва и връща късовете. Магичен жест и след миг публиката вижда как те отново са се слепили в цяла страница! Шуменецът я смачква в хартиена топка и вади от нея чаша шампанско. Ранди става и отпива. После започва да ръкопляска. Залата също. „Той става прав!!!”, коментират наоколо. А прочутият американец остава на крака до края на номера на арменеца от Шумен.
На другия ден президентът на академията Роджер Крабтре ще обяви на всеослушание, че за първи път „Оскар”-ът за магическо изкуство напуска Америка.
Днес той се намира в София.
Ако може да се говори за
най-високопоставен спектакъл,
това безспорно са участията на Астор пред първия човек на държавата при социализма - Тодор Живков. Случвало се е два пъти той да играе пред него.
През 1974 г. в прочутата „Ханска шатра” в Слънчев бряг напрегнато очакват Първия. Астор е предупреден от охраната в никакъв случай да не се приближава до масата на гостите и да прави номерата си на другия край на заведението. Програмата започва. Там е целият Министерски съвет. Астор играе и не изпуска от поглед Тодор Живков. При това леко се приближава към него. Милиционерите не реагират. Напредва и вече никой не може да го спре. Бърка в сакото на мъжа пред него и вади фаталната дама пика; от следващия пък - няколко банкноти, а от джоба на втория човек в държавата Станко Тодоров - сутиен. Тодор Живков, руснаци и милиционери се прегъват от смях, а артистът за награда е поканен на масата на богопомазаните.
Най-важната среща
Сенко пък е една от най-интересните фигури, който магът е срещнал в дългия си артистичен път. Старите софиянци всеки ден виждали лъскавия му мерцедес да тръгва от къщата му (днес магически театър и хотел „Астор”) в „Лозенец” и да спира на паркинга пред хотел „София”. Говори се, че навремето заради горещините Сенко отказал да тръгне с културна делегация в Африка. Заминал за Виена, където научил, че самолетът на колегите му, между които и певицата Паша Христова, е катастрофирал. Тогава пропушил. Той единствен може да каже на Тодор Живков „колега”. И когато Първия го попита защо, да отвърне: „Защото и ти лъжеш народа, и аз, но теб те псуват, а на мен ми ръкопляскат”.
Астор не се нарича ученик на величието от Хайредин, но е горд, че е бил единствен гост на третото му бракосъчетание. Той остава близък приятел и със сина на Сенко - блестящия магьосник Христо Евстатиев. Дни преди смъртта си той казва на автора на този текст: „Благодаря на Астор. Никога не съм мислил, че един човек може да направи за друг толкова, колкото той направи за мен!”.
Блиц
Магът: Много се радвам, че съм разведен, не бих се оженил отново
- 52 години сте на сцената, имате 20 000 представления! Кой е фокусът, който не можахте да направите?
- Не съм мечтал за абсурдни неща. Не съм искал да се кача на Луната. Когато за първи път отидох в Лас Вегас и видях великото шоу на Зигфрид и Рой с четиридесет лъва и слона, и магичен спектакъл, в който самолети се гонят по сцената, си пожелах до десет години и аз да играя там. Случи се на осмата.
- А днешната ви мечта?
- Свързана е с предстоящия ми спектакъл и с желанието да направя школа за млади магьосници.
- А не мислите ли да се задомите?
- Имам един брак, страхотна дъщеря, двама внуци и куче. Много се радвам, че съм разведен. Не бих се оженил втори път. Обичам свободата и спокойствието си. Бих живял на семейни начала с някоя жена. Омръзнем ли си, всеки да може да си тръгне. Една от последните ми приятелки беше 43 години по-малка от мен, а баба й - три. И живяхме заедно почти петилетка.
Подготви Исак ГОЗЕС
Все още няма коментари