Йордан Боянов
Скандална, непокорна, многократно обсъждана и осъждана Ирен Кривошиева неведнъж е била по страниците на вестниците. Ирен Кривошиева е една от звездите, белязали златната ера на българското кино през 80-те години на миналия век, но името ѝ едва ли говори нещо на новото поколение зрители.
Знаехме само, че Ирен е абсолютният и ненадминат рекордьор по брой на бракосъчетания в артистичните среди у нас. "Пет брака и пет развода. Вече се уморих. Животът е кратък. Време е да говорим за фактите, да се опитаме да ги приемем и да заживеем с тях“, заяви Ирен. В скандал бяха замесени не само Ирен и Данаилов, но и покойната му съпруга Мария, и техни колеги от киното и театъра, и синът им Владко. Накрая Данаилов се видя принуден публично да признае: „Да, Владко е мой син и носи моята фамилия – Данаилов“.
Двамата с Ирен се срещат на снимките на филма „Поема“ през пролетта на 1985-а. Тогава тя омъжена и бременна. Но Стефан е толкова мил с нея, толкова красив и магнетичен, че тя на мига се влюбва в него.
Толкова силно е обсебена от любовта си към него, че решава да направи аборт от съпруга си Йордан Марков. Гинеколозите я предупреждават, че аборт в шестия месец е истинско детеубийство, понеже плодът в утробата вече е оформено човече, което дори може да оцелее извън майка си, макар и в кувьоз.
Майката на Ирен – Лилия Кривошиева, дългогодишен адвокат, а по едно време и зам.-кмет на София, разказва, че Ламбо, който няма деца със съпругата си Мария, бил безкрайно щастлив, че се е сдобил с наследник, купил детската количка и тичал да търси хумана, понеже тогава у нас тя не се намирала.
Говори се, че малко след раждането на Владко Ирен звъни на вратата на Данаилови с бебето на ръце. Отваря ѝ Мария. „Ето, нося ти да видиш сина на Стефан Данаилов – понеже ти не можеш да го родиш, родих го аз“, победоносно тръсва Ирен. След усложнение при първото раждане (Мария Данаилова има син от първия си съпруг – покойния режисьор Вили Цанков) тя повече не може да бъде майка.
Първият брак на Ирен е с Раймондо Варсано, брат на известния фотограф Симон Варсано.
Тогава Ирен е само на 19 години, кандидат-студентка за ВИТИЗ, а Раймондо е музикант, който свири в ресторанта на Ловния парк в София.
„Рей беше наркоман, музикант, много интересен човек. Бракът ни продължи почти рекордните три години.
За шест месеца го накарах да се откаже от наркотиците. Беше много влюбен в мен и аз в него. Един ден, понеже видях, че не спира – вземаше някакви хапчета, наредих на уредбата таблетките на купчинки и го заплаших, че ще ги изпия.
Това го накара да се откаже. Лошите бяха тези, които продаваха дрогата. Всичките ги вкарах в затвора. Ходех в полицията и им издавах явките.
Когато се разведох, бях в трети курс, снимах с Иля Велчев филма „Ако те има“, споделя Ирен. На снимачната площадка Ирен се сближава с човека, който ще стане неин втори съпруг. Той се казва Борис Панкин, племенник е на Иля Велчев и е внук на втория човек в партията Борис Велчев.
Женят се тайно в Мелник, понеже майка му за нищо на света не позволява единственият ѝ син да се ожени за „някаква си разведена селянка“, при това пет години по-голяма от него. (Майката Искра Велчева е изкуствоведка, дъщеря на Борис Велчев и съпруга на руския режисьор Григорий Панкин.)
„Леле, как не умря тази жена! То рев, то чудо, то нещо страшно. После обаче тя се освести и вдигна сватба за чудо и приказ в Японския. Скоро младоженците разбират, че характерите им изобщо не си пасват. Развеждат се само след половин година. И свекървата си взема всичките бижута, които е подарила на снаха си на сватбата.
Докато се снима в главната роля във филма „В името на народа“ на Иванка Гръбчева, Ирен се залюбва с един от организаторите – Владимир Бобчев, но междувременно се увлича по философа и социолог Йордан Марков. Той е син на дипломат, живял е дълго време във Франция. Интелигентен и интересен събеседник, но истерично я ревнува. „Един ден се връщам и какво да видя: събрал всичко в средата на хола, натрупал камара книги, над нея – бесилка. Той седи отгоре и пие червено вино. Беше тежко и тъжно.
Ирен не крие също, че още докато е съпруга на Йордан Марков, изживява най-голямата си любов – със Стефан Данаилов, и на 27 юли 1986-а му ражда момченце, което кръщава на баща си – Владимир. Бебето е недоносено – 1 кг и 800 г, на десетия ден от осмия месец. Това слага край на брака им.
За да си спести коментарите на близки и познати, през 1992 г. тя решава да тръгне с детето за Америка, но от евангелистката църква, която урежда заминаването, ѝ казват, че задължително трябва да е омъжена. Тогава тя се сеща за бившето си гадже Владо Бобчев. Женят се набързо и тръгват за Щатите. Там са приютени в евангелистката църква на градчето Нейпълс, щата Флорида, понеже Ирен е предоставила софийския си апартамент на евангелистите у нас. Скоро разбира, че са я измамили, и се налага да си търсят покрив в гетата. На всичкото отгоре не знае езика.
Мие тоалетни, скубе трева между плочите в двора срещу мизерни пари, разнася пици…
Минава доста време, докато горе-долу стъпва на краката си и открива в Нейпълс бутик, който зарежда с дрехи българско производство. В Щатите се снима само веднъж в един филм, който самата тя нарича „глупав“. Казва се „13 часа“.
Ирен решава да се разведе и с четвъртия си съпруг Владимир Бобчев след седем години брак. Петият се казва Тони Драганов, познават се от времето, когато са съседи в столичния квартал Зона Б-5, но се залюбват отвъд Океана, където се срещат случайно.
Ирен описва Тони като талантлив човек, с невероятен хъс към живота. Този ѝ брак продължава цели 13 години – невероятен рекорд за жена като нея, която като се увлече по някого, няма какво да я спре. Междувременно майката на Тони умира и той се прибира в София окончателно. Така бракът им се разпада.
И русокосата мъжемелачка тръгва да си търси нов съпруг. Шести поред.
„Петте брака не ми пречат. Лошо щеше да бъде, ако остана само с пет“, откровено споделя тя. Както и предишните ѝ пет мъже, и шестият е българин, а не американец.
Николай Николов – фотограф и телевизионен оператор, девет години по-млад от нея, заради когото през 2012 г., след двайсет години престой в Америка, тя се връща окончателно в България.
Откакто се е върнала в България, Ирен не работи. Оказва се, че е доста заможна. Родителите ѝ получават от реституцията къщи и имоти, които сега дават под наем.
Освен това майка ѝ Лилия Кривошиева е адвокат с дългогодишна практика и въпреки че вече е възрастна, всеки ден e в кантората и работи. Владко също нищо не работи. Още в Америка не се заема със специалността си – икономика, а се занимава с културизъм. Сега пък се обявява за пътуващ проповедник на Божието слово.
Все още няма коментари