„Мога да опиша живота си като бурен – откровен е Петков. - Често съм се изправял срещу стени, които мнозина са смятали за непреодолими, но съм се справял. Често мисля за хора като Христо Ботев, Васил Левски и Георги Бенковски. Някак си ни липсва в нашето съвремие човек с такава енергия. Не ме кефи новото време. Всички ми изглеждат тотално самозабравили се. Но злото се заражда в доброто”.
Петков се връща към ролята си на убиеца Асен от „Дяволското гърло”.
„Асен от „Дяволското гърло” има много силно изразено чувство за справедливост и свобода – анализира христо Петков. – В него се привличат добро и зло. Това ме привлече към този образ. Дълго време не знаех дали аз съм убиеца. Дълго време след това пък знаехме кой е само аз, Владо Карамазов и Теодора Духовникова.
Не съм мислил за Асен, като за убиец. Концентрирах се върху други неща. Въобще не го мислих като за убиец. Опитах да го разбера и го оправдавам в много от неща, които прави. Има си желязна логика”.
Актьорът признава, че в живота си е имал много периоди, в които е таял някои неща.
„Убедих се обаче, че колкото по-открито се държиш с хората, толкова по-добре – допълва Петков. - Не съм отмъстителен, по-скоро обитчив. Гледам обаче да променя това. Определено ролята на Асен не ме е променила. Само по-често ме спират по улицата хора. Всичко обаче е под контрол. Не съм на 18 за да се главозамая. Минал съм през такива периоди. Сега приемам нещата нормално. Живея нормален живот, съвсем нормален. Личният ми живот не е нищо особено. Не мога да кажа че съм скучен, просто нормален”.
Христо Петков разказва, че талантът му бил открит от проф.Сейкова.
„След като завърших, Маргарита Младенова и Иван Добчев ме поеха, което бе уникален късмет – разказва Петков. - Мариус Куркински също ми подаде ръка, даде ми хубава роля. След това имах щастието да играя на една сцена с него. Това бе безценен урок. Смятам, че съм добър актьор. Не се стремя да имам голяма кариера. Много съм самокритичен към себе си. Не само в работата, но и във всичко. За мен има много по-важни неща от актьорството – приятели, семейство, близки. Като си на сцената, това е най-важното, но когато излезеш от нея има други по-важни неща. През 2007 – 2008 година имах един леко празен момент. Иначе в други периоди винаги съм имал нещо, което да репетирам и да работя. Имало е малко моменти, в които съм мислил да спра с актьорството. Заплащането там е наистина много сериозен проблем. Казваш си, че работиш като луд по няколко проекта и накрая, като си платиш сметките, купиш нещо на детето, не знаеш какво ще правиш лятото. Иначе винаги съм бил много влюбчив и трудно се отказвах. Приемах нещата доста тежко. Сега не приемам толкова драматично нещата. Любовта е едни върхове, които покоряваш. Научих, че жените са една тотално друга прекрасна порода”.
Христо Петков говори и за ролята си на баща и как това го е променило.
„Бащинството е свързано с егото – признава той. - То го премахва. Като видях сина си за първи път в родилното, всичко се срина и това е много хубаво. Страхотно е да мислиш за друго живо същество много повече, отколкото за себе си. Научих се, че има много по-важен човек от мен. За мен най-важното е синът ми да е добре и да му се случват хубави неща. Искам да го науча, че няма невъзможни неща. Ако може това да го разбере наистина, бих бил горд. Надявам се хората да не ме запомнят само като този убиец Асен. Иначе съм страшен късметлия в много отношения”.
Все още няма коментари