Цар Борис ІІІ напсувал Елин Пелин

Години наред драмата на Йовков ”Боряна” се играе с огромен успех на сцената на много театри. Съвременните зрители обаче едва ли знаят, че тази творба на класика му е създала най-големи главоболия и че именно заради нея той се разболява и умира от рак. Другият жив класик по онова време – Елин Пелин, веднага след появата й излиза с гневна статия, в която го обвинява, че изцяло е заимствал сюжета от неговата повест „Гераците”. Йовков, естествено, не мълчи и в следващите месеци се развихря един от най-лютите двубои в българската литература.
Литературният историк Григор Стамболиев ни връща към онези интересни страници от биографиите на двамата големи творци.
 
- Какво точно е вбесило Елин Пелин, та се нахвърля така жестоко срещу Йовков?

- Една седмица след първото представление на "Боряна" Елин Пелин излиза със статия в „Литературен глас”, в която пише: „Не за сюжет е думата, не за съвпадение на събитията, а за изцяло драматизирано чуждо художествено произведение”. И след това точка по точка изброява съвпаденията между повест и драма. Едното от тях е, че в „Гераците” старият Герак крие имането си от тримата си синове, а в „Боряна” същото прави дядо Златил, пак от толкова синове.

„Никога не съм изпитвал липса на сюжет. Колкото ги имам, би трябвало да живея още един живот, за да ги обработя. От тях аз бих отстъпил на драго сърце и на ония, които от двайсет години напразно ги търсят” – отговаря Йовков. Като казва „ония”, той има предвид Елин Пелин, който отдавна не е издавал нито повести, нито сборници с разкази и пише само за деца. Статията завършва с убийствени думи: „Впрочем постъпката на г-н Елин Пелин има друго обяснение: „Боряна” има успех. Това е, което не може да ми прости. Преди време същият г-н Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тези думи, тоя „гений” не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял.”

- Никога ли след това двамата не се помиряват?

- Никога, макар че след скандала рядко деликатният добруджанец Йовков избягва да злослови срещу съперника си, дори когато негови близки подхващат тази тема. Нещо повече, веднъж, в изблик на пълно откровение, той споделя, че продължава да се прекланя пред таланта само на двама наши писатели – Вазов и… Елин Пелин. Шопът обаче нито веднъж не казва ласкава дума за него.

Онези, които познават отблизо автора на „Старопланински легенди” и „Ако можеха да говорят”, разказват, че през целия си живот той е бил изключително притеснителен и деликатен човек, а преди излизането на негова нова книга или пиеса едва не припадал от вълнение. Скоро след скандала, най-вероятно в резултат на преживения стрес, Йовков се разболява от рак и умира
 
- Някои негови съвременници обаче го описват като темерут и мълчаливец?

- И това е вярно. Разправят, че почти всяка сутрин той ходел в кафене „Роял”, сядал сам на маса и пиел кафето си. Веднъж пред масата му застанал негов познат и го запитал: „Йовков, сам ли си?” „Сам”, отговорил писателят. „Мога ли да седна при теб?” – „И да седнеш, аз пак ще си остана сам!”

След премиерата на „Боряна” един литературен критик го среща на улицата и го пита: „Четохте ли критиката ми за вашата „Боряна”?” – „Видях я, но не съм я чел – отговаря Йовков. – Не исках да си развалям настроението.” – „Но аз не съм писал нищо лошо, напротив”, засяга се критикът. „В такъв случай пак няма да я чета”, упорства Йовков. „Защо?”, чуди се критикът. „Сега пък не ми се иска да си развалям доброто мнение за вас!”

- Елин Пелин, доколкото знам, също не е цепил басма на критиците?

- Не само на критиците, но и на журналистите – бил е безкрайно подозрителен към тях.
Веднъж, като уредник на музея „Иван Вазов”, в кабинета му влиза журналист и го моли за интервю. Артистът Никола Балабанов, с когото Елин Пелин разговарял преди малко, се почувствал излишен и рекъл: „И така, Пелине, дай една цигара, че да си ходя!” – „Седи, Коле, седи! – настоява писателят. – Трябва да има и свидетел! Нали знаеш – при интервюто едно кажеш, пък друго излиза.”

Друг журналист отива при Елин Пелин за интервю, но още в началото го предупреждава: „Не ми разказвайте биографията си. Зная, че сте роден на 18 юли 1878 година в село Байлово, Новоселско, и че…” – „Без биография е по-добре – съгласява се Елин Пелин. - Ние, писателите, не си знаем биографиите. Пък и тия, дето ги пишат, да не мислите, че са верни?

Най-хубавите биографии се пишат сто години след смъртта на човека, защото тогава можеш да пишеш всичко, каквото пожелаеш.”

- Що за човек е бил шопът Елин Пелин, както се изразихте преди малко?

- За разлика от финия, притеснителен и мълчалив Йовков той е бил истински шоп – весел, хитър, чешит, зевзек, но и саркастичен, когато нещо не му отърва. Целият му живот е на бохем – непрекъснато се движи във весели и шумни компании и се забавлява от сърце. Не случайно се жени чак на 43 години.

- Казвате „весели и шумни компании”. Но негови приятели са едни от най-големите учени и хора на изкуството от онова време…

- Да не мислите, че като са сядали да ядат и пият в ресторант „Славянска беседа”, са си говорели за изкуство и наука!
Около тях непрекъснато пърхали палави красавици, а най-харесваният по всеобщо мнение е бил Елин Пелин.
Веднъж на една маса в „Славянска беседа” седят той, професорът по антична литература Александър Балабанов, художникът Александър Божинов и скулпторът Андрей Николов. „Интересно – подхваща разговора Балабанов – как може да се каже най-точно: „Налей ми една сода!” – „Налей не е точно” – казва Божинов. „Сипи ми сода също не отива” – допълва на свой ред Николов. „Колко сте чудни! – обажда се Елин Пелин. Казва се: „Шурни ми една сода!”

- Сред най-близките му приятели е бил и цар Борис III…

- Да, така е, но покойният вече писател Йордан Вълчев навремето ми разказа следната история:
Елин Пелин изпросил от царя две уникални „маркаджийски” колекции, които след това уж продавал от немотия. Веднъж обаче величеството го изненадва. Отива в дома му, без да му се обади предварително, и вижда и двете колекции в библиотеката на „мизерстващия” класик. И какво мислите му казва?

- „Ебах те в простака!”
 

Оттогава Елин Пелин придобива „републикански” възгледи.

Когато след Девети септември се среща за първи път с Георги Димитров, „вождът и учителят на българския народ” стиска горещо ръката му, поглежда го учудено и му казва: „Здравствуй, Елин Пелин! Ти си все същият! Никак не си остарял. Колко години направи?” – „Към седемдесет.” – „А не изглеждаш на толкова!” – „Може и да съм недоразвит старец”, отвръща Елин Пелин.

- Виждам, че обичате да разказвате вицове за писатели. Кажете още някой за Елин Пелин.

- Среща го един бърборко на улицата и между двамата се завързва следният разговор:
„Здравей, Пелинко! Похвали се нещо!” – „Не мога, не съм самохвалко.” – „Тогава оплачи се!” – „И да се оплача, не можеш ми помогна.” – „В такъв случай кажи нещо весело!” – „Нямам пари.” – „Та това весело ли е?” – „За тебе може да не е весело, но за мене е весело.” – „Как така?” – „Защото, като ти поискам сега заем, ще побързаш да кажеш, че нямаш и ще съжалиш, че си ме заприказвал. А това не е ли весело?” – „Прав си. Довиждане!” – казва набързо бърборкото и си тръгва.
Елин Пелин дълго се смее след него. Този човек повече не го спира на улицата.

Друг виц:

Елин Пелин и художникът Константин Щъркелов се черпят до късно в една кръчма. Като излизат на улицата и стоят известно време на спирката, Щъркелов съобразява, че са изпуснали и последния трамвай. „Бай Димитре – казва, - изпуснахме последния трамвай. Ще трябва да се прибираме пеша до вкъщи.” Хващат се под ръка и тръгват, но тъй като правят големи зигзази, Елин Пелин се спира и казва на своя шопски диалект:
„Кочо, оно и двамината не живеем далеко, ама бая оденье че падне.”

И още един виц:

Елин Пелин среща на улицата един свой приятел, който се движи зигзагообразно. „Здравей!” – „Здравей!” – „Ти още ли пиеш бе, човече?” – „Защо да не пия?” – „Не разбра ли, че пиенето е вредно?” – „Да прощаваш, здрав съм като бик и на гърба си имам вече шейсет годинки” – отвръща оня. „Е, да, но ако не беше пил толкова, досега щеше да имаш поне седемдесет”, упреква го Пелинко.