Всеизвестно е, че всички световни диктатори имали свои двойници, които ги замествали на определени събития и срещи, а и от съображения за сигурност. По тоталитарно време Живков не изоставал от останалите соцдиктатори и също разполагал със свои двойници, които са имали финкциите на негови заместници и били поне трима на брой.
Приликата между тях и Тато била поразителна и дори най-приближените на Живков не можели да ги различат. Един от двойниците бил толкова автентичен, че веднъж дори внукът на бай Тошо - Тодор Славков, се объркал и се хвърлил в обятията му с боен вик "дядо".
Двойниците били изключително добре дегизирани и след като изпълнявали ролята си, се връщали към нормалния начин на живот, но с тлъст хонорар в джоба. Единственото, което трудно им се удавало, е имитацията на специфичния му говор. По тази причина ги използвали само тогава, когато не се налагало да влизат в диалог - просто ги показвали като чучело, за да всяват респект.
За съществуването на клонинги на Тато през годините са свидетелствали една дузина популярни личности. Журналистът и литературовед Петър Величков, пръв хвърля истинска бомба, разкривайки сензационно двойник на Тодор Живков на име Алтънков.
По онова време българската писателка Яна Яозва, която членува в Съюза на писателите, отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. социалистически реализъм за свой художествен метод. Язова се омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио "София", живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г. След смъртта му Яна е принудена да продаде половината от апартамента си, преграждайки го на две. По този начин си подписва смъртната присъда, защото продава другата част от апартамента на човек от охраната на Тодор Живков и негов двойник - Алтънков.
Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Тялото е открито в дома й, а по трупа има следи от насилие. След смъртта на Яна Язова апартаментът е даден на Димитър Алтънков от УБО, който е бил личен фотограф на Тодор Живков и негов двойник. Някои смятат, че той има пръст в убийството й през 1974 г.
В атентата срещу него от 1980 година във Враца участва самият Живков
Алтънков е играел ролята на двойник на Тато цели шест години - от 1969 до 1975 г. Той дори изпълнил една от най-секретните мисии на партията - появил се на посещение в капиталистическа държава, за която нашите служби имали сигурна информация, че е възможен атентат срещу лидера, обяснява още Недев.
Когато на 2 август 1998 г. бившият Първи издъхва месеци преди да навърши 87 години, веднага сред народа плъзват куп слухове и легенди за смъртта му. Не е известно колко дубльори е имал Тато, но ако се вярва на бивш щатен сътрудник на Второ главно управление на МВР, Живков въобще не бил умирал, а се бил покрил в Швейцария.
ДС служители го прехвърлили там в пълна секретност. Тато се настанил при брат си Христо и заживял като супер заможен рентиер. Според абсурдната легенда заедно с него към швейцарските банки отпътували и авоарите му в размер на 270 млн. долара. Според тайнствения разузнавач в гроба на Първия лежал неговият двойник. Разбира се, това са по-скоро налудни твърдения, свързани с характерната човешка черта да се митологизират свръхпопулярните личности и да не се приемат като смъртни.
Другият от известните дубльори на Тато се казва Павел Димитров, казва Недев. Той бил роден през далечната 1912 г. и работел като стоковед в СО "Техснаб" в Шумен. През 1981 г. бил вербуван от Шести отдел на ДС заради удивителната прилика с първия партиен и дългогодишен ръководител. На 22 април 1987 г. дубльорът на Тато загива при пътен инцидент в отсечката между Троян и Тетевен при загадъчни обстоятелства. По-късно е погребан под чужда самоличност.
Че Живков е разполагал със свои двойници, разказва и енциклопедистът приживе Кубрат Томов, който е посветил живота си на разгадаването на тайната на човешката психология и всемирните загадки.
"Когато Людмила Живкова почина, няколко месеца той не беше на себе си. Има даже версия, че Тодор Живков е починал много по-отдавна. Няколко години са ни пробутвали негов двойник, на когото други дърпали конците, за да си въртят далаверите. Виждал съм оригинални снимки на Тато и тиражирани в пресата. И неспециалист може да открие очевидни антропологични разлики. Говори се, че докато е бил жив, имал двама или трима двойници, които са имали функцията на заместници. В целия соцлагер двойници дублираха държавниците. Защо да няма двойник и Тодор Живков, който разполагаше с неограничена власт", риторично питаше, докато беше жив, Кубрат Томов.
За двойници на бившия Първи свидетелства приживе и звездата на Военния театър Мария Русалиева. Тя лично се е сблъсквала с клонинг на Тато.
"Има нещо, което доста време съм крила, но ще споделя. Тодор Живков имаше абсолютен двойник. Той страшно уважаваше баща ми. Била съм често в кабинета му в ЦК. Разминавали сме се с двойника. Най-фантастичната версия бе, че това е близнакът му от връзката на Маруца и Фердинанд. Не вярвам. Истинският Живов беше страшно добър човек. Двойникът му беше обучен перфектно, имаше и ограничени пълномощия да замества и говори от името на Първия на много мероприятия. Всъщност никой не познаваше истинския Живков. Може би аз и може би съвсем ограничен кръг бяхме по-наясно с характера му. Най-фантастичната версия, до която съм се добрала и която съм анализирала, е, че първият двойник на Тодор Живков е бил самият Никола Гешев. Това днес също може да звучи налудничаво".
