Людмила Живкова отмъкна 3 тона злато от Чипровския балкан!

Янко Кожухаров е бивш депутат в 36-ото Народно събрание – в началото от СДС, а впоследствие – като независим. Завършил е Московския институт за международни отношения, където е бил състудент с Филип Боков, Огнян Пишев, Христо Малеев, Атанас Папаризов, Юлия Владикова, Ирина Бокова, както и с доста други бивши и настоящи дипломати. Репресиран от Държавна сигурност преди 1989 г. заради противодържавна дейност. Кожухаров продължава да разкрива единствено пред „ШОУ” някои от прелюбопитните тайни на своя пъстър живот.

- От младини сте се занимавали с иманярство и знаете доста истории за малджии..

- В село Орлов дол, Тополовградско живееше един от големите иманяри на България - бай Петко Пожарникаря. А защо му викаха така, не знам, може би преди е бил пожарникар. При бай Петко са ходили да да го вземат, за да ги води на разни места, много по-големи от мен иманяри. И то с вертолет. Защото става въпрос за...Людмила Живкова и проф. Александър Фол - те двамата имаха голям опит в това отношение. Например в Чипровския балкан те са намерили над 3 тона злато. И, за да го изнесат, са се връщали няколко пъти с вертолета си. Когато бях в Народното събрание, аз често ходех в Чипровци. Понякога пристигах късно и моите хора вдигаха от сън готвача на ресторанта и сервитьорката, за да ме нахранят. А сервитьорката се казваше Камелия - самата бъдеща чалга певица Камелия. 

Защото тя тогава беше сервитьорка в ресторанта.

В Чипровци ме уважаваха, макар че там - поне тогава, бяха почти 100-процентови комунисти. Сега вече навсякъде в България комунисти няма, защото всички изведнъж станаха демократи. Но тогава аз, антикомуниста, на изборите взех в Чипровци 84 процента от гласовете за СДС. На митинга на СДС имаше две джипки с милиционери и две линейки, защото се очакваше де се лее кръв. Аз взех думата последен. И казах: "Драги чипровчанки и чипровчани, знам, че тук всички сте комунисти. Но аз уважавам честните комунисти, даже представянето ми във в. "Демокрация" беше със заглавието "Не съм против честните комунисти". И раздадох на присъстващите ксерокопие от секретно решение на Политбюро, с което се решава 

отработените радиоактивни отпадъци от Атомната електроцентрала в Козлодуй да се погребват в изоставените чипровски мини. 

Всички взеха да ръкопляскат, а джипките с милиционерите и линейките като видяха обрата, си тръгнаха без да дочакат края на митинга. А на следващите избори товарищ-аркадашът Петърчо Стоянов, бъдещият президент на България като видя, че в Чипровци СДС има 84 процента, се кандидатира от там. Но аз вече бях наясно каква режисура се върши в страната и бях напуснал СДС.

- Да се върнем към Людмила и проф. Фол. Защо сте сигурен, че те са отмъкнали 3 тона злато?

- Да, уважаемата Людмила Живкова го отмъкна. Защото капитанът, който ги е видял с проф. Фол една вечер отива да се къпе. Жена му го чака, чака и отива в банята да види какво става. И вижда капитана да лежи на пода, гръмнат през прозорчето на банята в главата. Когато отидох да я разпитвам тя беше "панирана" от страх...

- Разкажете за други свои приятели от иманярската „гилдия“...

- В Монтана имах приятел, Васко Джокопа, който също беше иманяр. Много свестен човек и приятел. Той имаше много голяма къща на два етажа и едно куче - далматинка, която се казваше Чара. Тя нямаше външен вид, но беше страшно умна. Когато бях в Народното събрание често ходех на Васко на гости. Джокопа имаше жена и дъщеря, но не им знам имената. За дъщеря му мога само да кажа, че беше малко пълничка, тогава тя беше може би на 10-11 години. С Васко се сближихме на база иманярството. Около Монтана се търсеше един древен град, на който му казваха "Градът на Лебеда", но никой не знаеше къде е той. Едни сърби, мои познати, ги излъгаха, че Градът на Лебеда е под един от баирите, които бяха близо до Монтана. И нещастниците изкупиха земята над и около целия баир. Бил съм в тази оградена с ограда, бая обширна територия. Вътре се разхождаха еленчета, костенурки, и каква ли не твар, но т.н. "Град на Лебеда" не беше под баира. Защото той е другаде. Имам информоция къде е... С Васко Джокопа купихме заедно четири металотърсача и обиколихме доста "обекти". И по други места съм обикалял.

В Елхово, до кръговото пред съда, имаше железарски магазин. Продавачът на магазина беше мой човек. Той имаше къща на улица „Царибродска“. Не знам как, но го навих да ходим на Мандра Баир, за където имах информация, че има злато. Тогава бях още студент. Взехме кирки, прави и криви лопати. И с велосипедите отпрашихме към Мандра Баир. Взех багетата, която беше с мене, проверих и казах: "Обектът е тук, на осемдесет см дълбочина." Почнахме да копаем. По почвата си личеше, че някога тук е копано, защото тя не беше толкова плътна, но не беше и съвсем рохкава. Някъде посредата пак пуснах багетата. И казах: "Обектът е тук, наближаваме го." Точно като направихме дупката в земята дълбока 80 сантиметра, стигнахме до някаква кожа. Беше кожена торба. От единия край торбата беше навървена на кожена връв. На такава торба й казват улия. 

Но беше празна. 

А, когато я извадихме, небето изведнъж стана мрачно, появи се силен вятър, който гонеше оловни облаци. Докато се усетим и ни заваля страшен дъжд. Взехме велосипедите и инструментите и тръгнахме през угарта. Докато стигнем до асфалта станахме мокри като мишки. А щом стъпихме на шосето облаците изчезнаха и пак изгря слънце. Човек ще рече, че е имало някаква магия... Качихме се на велосипедите и поехме към Елхово. 

- Сред иманярите се разнасят всевъзможни легенди за несметни богатства...

- Баща ми имаше един двор, който преди е бил собственост на турски бей. И в този двор имаше кладенец, дълбок тридесет и два метра. Той беше направен от камъни, дълги 80 сантиметра, но наредени радиално, което пък го прави изключително здрав. Повиках от село Гранитово човек да почисти този геран. Човекът беше едър и едвам влезе в кладенеца. Но като излезе той ми каза: "Такъв кладенец не съв виждал до сега. Горе едвам се мушнах, а долу четири човека могат да танцуват, пък нагоре кладенецът се стеснява." Всички мислеха, че в този двор на бея има злато. Да, имало е. Но под оградата, а не в кладенеца. Преди 9 септември 1944 г. едно гърче извадило изпод оградата на двора един казан с две дръжки, пълен със злато и заминало за Америка. Обадило се само веднъж, но оттам. И разказва за златото. 

- Много истории се носят за бай Желязко Императора...

- Интересен случай знам с бай Желязко Императора. Той беше влизал в едно подземие - мисля, че беше към село Княжево. Там имало купища злато и монети - в това число и заготовки за монети, но не насечени, а само златни дискове. Но, докато бил в подземието Императора чул някакво скърцане и побързал да изхвърчи навън. На път към изхода той грабнал една шепа от някакъв куп, мислел, че са монети. Сетне се оказали само златни дискове, заготовки за печатане. Тъкмо бай Желязко излязъл от подземието и една желязна решетка се спуснала от тавана и преградила входа в подземната пещера. Очевидно от времето веригите на решетката били ръждясали и това е забавило падането й. Което пък е спасило живота му. След това бай Желязко сънувал глас, който му казал: "Без Янко Кожухаров в това подземие не можеш да влезеш." Уж се канеше да ме вика да влезем в подземието, но междувременно го убиха...

- Предполагам, че познавате и други стари „кримки“ от иманярското съсловие?

- Бай Марин от село Речица, Сливенско, ми показа огромна златна монета. Каза ми, че я е претеглил - била 48 грама. И то от почти 24-каратово злато. Взета била от подземие, в което имало един куп с такива монети. В основата си купът бил широк 4 метра, висок 2 метра и дълъг 80 метра -т.е. 320 куб. метра злато! Но бай Марин имаше рак на белия дроб. 

Илия Павлов е ходил при него и му предложил: "Кажи ми къде е златото и ще ти купя лекарства." 

А пред мен бай Марин сподели: "Разбрах го, че ме излъга. За тая болест лек няма - поне засега." Освен това бай Марин ми каза: "Не знам защо, но не му повярвах и го пратих за "зелен хайвер". Но ти ми се виждаш свястно момче, затова на теб ще кажа истинското място. Не знам защо, но на теб ти вярвам... Като извадиш златото мен може вече да ме няма, но ти донеси един джоб на моите хора тук."

Отидох на фалшивото място, за което бай Марин беше казал на Илия Павлов. Разбрах, че там Павлов докарал коли с бургии един метър в диаметър. И пробивал дупки. Но, както ми беше казал бай Марин, това място беше фалшиво. Защото там никога не е имало злато.

От бай Марин отидох при Божидар Димитров - шефа на историческия музей. Секретарката му ми каза: "При него е японският посланик, изчакай малко." Тъкмо й казах, че ще отида на следващия ден и тръгнах, и Божидар Димитров изскочи на стълбището. Разказах му за 320-те куб. метра златни монети по 48 грама едната. И му казах: "Искам моите 25 процента, които ми се полагат по закон, изнесени и транспортирани до Швейцария." Божидар Димитров ми рече: "50 процента ще ти дадем." За мен това не е законно и смятам, че не е изключено да е планирал да ме оставят на мястото на златото. Казах му: "Добре", но повече не отидох при него. 

- Намеквате, че проф. Димитров проявява подчертан интерес към иманетата, така ли?..

- Когато Бойко Борисов взе властта за първи път, той не знаеше много работи. Направи Божидар Димитров министър без портфейл. И първата задгранична визита на правителството му беше в ... Италия. Групата на Борисов беше от пет-шест министри, в това число и Божидар Димитров, който е полковник от ДС. В Италия Бойко Борисов поиска архивите, т.е. координатите на римските подземия в България. Но Борисов явно не е знаел, че Божидар Димитров още преди време се е ровил във Ватикана. И за две години е стигнал до минус първо ниво. А Ватикана има минус осем нива. Но проф. Димитров и десет години да беше се ровил в библиотеката на Ватикана, по-долу от минус първо ниво нямаше да бъде допуснат. А какво е търсил Божидар Димитров във Ватикана? - Разбира се, че не за науката - него тя не го интересува. Той е търсил картите на римските подземия в България, които са повече от четиридесет. И в тях има тонове жълт метал.

Но ако вие мислите, че в Рим са глупаци, аз не мисля, че това е така... И нашият човек е хванат да къса страници от книги в архивата на Ватикана. И да ги тъпче в... устата си! Но очевидно Бойко Борисов не е знаел за тези неща щом направи Божидар Димитров министър без портфейл, а след това го заведе в Италия да искат картите на римските подземия в България... По-късно, когато стана повече от ясно, че Божидар Димитров просто не може да свърши тази работа, той тихомълком беше освободен от министерското място.

- А вие откъде знаете какви нива на секретност имат архивите на Ватикана? 

- По-късно аз бях във Виена. На третия ден там срещнах един мой познат - А. М., бивш италиански посланик в доста страни. Пийнахме по нещо и поговорихме за това-онова. И изведнъж той ми рече: "Ако тук нямаш много важна работа, дай да те водя в Италия да ми погостуваш малко." Тръгнах с него до Италия, където му гостувах около месец. През това време моят домакин ме вкара във Ватикана. И не къде да е, а на минус осмо ниво! Тогава си спомних за картите на римските подземия в България и ги потърсих. Но тях ги нямаше там... Когато излязох от Ватикана моят човек ми каза: "Погледна ли картите?" Честно казано стана ми малко неудобно. Но си признах: "Потърсих ги, но не ги намерих. Може би не съм търсил където трябва?" А.М. обаче ми каза: "Тях вече ги няма там. Сложили сме ги на още по-сигурно място, но ти не се тревожи - когато му дойде времето ние ще ти ги дадем. 

- Да се върнем на родна земя. Какво знаете за легендата за имането на Кара Колю, която е хит сред малджиите?

- Имах информация, която получих по мои канали, че около манастира "Св. Троица", близо до Тополовград, се намира съкровището на Кара Колю, байрактарят на четата на Индже войвода. Ходил съм в този манастир много пъти, в това число веднъж и с Бай Желязко Императора. С него даже се изкачихме и до Кара Колювата дупка, за която има предание, че там Кара Колю се е крил от турците. Злато там обаче нямаше. В интерес на истината Бай Желязко Императора го достраша да влезе в дупката и се наложи да влизам вътре сам. Бях вързан с тънко, но много здраво въже, което държах опънато - за да мога да дам знак ако се наложи. При този случай Императора ми беше помощник, опъваше ми медните жици, когато разгъвах системата за измерване дълбочината и масата на златото. Там обаче имане, характерно за Кара Колю, нямаше. В интерес на истината тогава злато открихме на две места – и то съвсем не беше малко. Но бяха доста по-малки количества от тези, които биха били характерни за Кара Колю. И тъй като в манастира е невъзможно да се извади злато от земята ако нямаш вътрешен човек, се наложи да се сближа с един свещеник - под предлог, че мисля да сключвам църковен брак. Тогава получихме и много данни от този свещеник, но те изчезнаха през нелегалните ми години. Данните на този духовник баче ни накараха да мислим, че голямата част на Кара Колювото съкровище не е в манастира "Св. Троица" и следите му ни отведоха до Ямбол, по-точно към село Победа, което е близо до града. Преди Девети септември в това село е имало много хубава булка. Но един поп съблазнява булката. Ще ме попитате как е станало това? Има народна приказка, която казва: "Мъжът се проверява с жена. Жената - със злато. А златото - с огън." Така че може да е имало и злато. Селянинът тръгнал да трепе попа, но той му казал: "За е..но дупе цяр няма. И да ме утрепеш, файда няма да видиш. Ами по-добре да те заведа на едно място да си вземеш малко пари." Селянинът помислил малко и се съгласил...

Попът го повел към Бакаджика и в подножието му спрели. Там му завързал очите плътно с кърпа и пак го повел. "Вървяхме дълго, разказа ми лично мъжът. Много време карахме нагоре и три пъти спирахме да си почиваме, защото голям баир беше. После малко надолу. И по едно време спряхме, след което попът ми развърза очите. Без малко щях да си глътна езика от това, което видях – купища злато! Попът ми каза: "Вземай толкова, колкото можеш да носиш.“ Така и направих. После попът пак ми завърза очите и ме поведе обратно. Аз бях бая натоварен, но се вървеше по-лесно, защото обратният път беше почти все надолу."

Скоро след този случай попът бил жестоко пребит от иманяри, защото не им показал пещерата. Приели го в болница, но 

след няколко дни предал Богу дух. 

Имало и бележка, написана от попа, на която пишело: "Сам свършвам със себе си. Знам, че те ще дойдат пак и ще ме убият, защото аз няма да им кажа къде е дупката със златото."

Други иманяри от Ямбол обаче приказват, че на Бакаджика златото не е на Кара Колю, а на Индже Войвода... 


Едно интервю на Марина ШИВАРОВА