Напротив той е нахлупил артистично кепе, светло спортно яке и прилича повече на художник, оставил за малко палитрата, платното и ателието, и излязъл да пийне кафе, докато боите изсъхнат.
Никола Мулешков не е нито живописец, нито духовник, нито писмовник, а юрист, бивш преподавател по държавно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Уволнен дисциплинарно заради труда му със страшното за времето си заглавие „ Персонификация на властта от семейство Живкови”.
„Персонификацията” е изследване, на което по рождение не се предвижда блестящо бъдеще. Напротив то не трябва да се издава, за него да не се говори. Авторът му е наказан с мълчание, чезнат доста от приятелите и колегите. Някои от тях ловко минават на другия тротоар, веднага щом го забележат. Началниците го громят при всеки удобен случай. Скоро е уволнена и дъщерята на Мулешков, също преподавателка в Софийския университет. Трябва да минат четири години, докато тя отново започне да работи, но с предупреждението да бъде кротка и да не забравя, че баща й е враг на народа.
И каква е връзката на този необуздан бунтовник срещу Живковизма с кроткия отец Паисий, е въпрос резонен: Авторът на статията Николай Гусев , който освен приятел и някогашен студент на Мулешков, отговаря със следната история: „11 март 1985 година. Поредният геронтократ на Комунистическата партия на Съветския съюз Константин Черненко си беше получил еднопосочен билет за царството на Луцифер. Новият генерален секретар се казва Михаил Горбачов. Изведнаж полюсите смениха местата си. Палачинката се обърна. Около кръглата маса в „Яйцето”/ университетският ресторант/ настъпи стълпотворение.
Довчерашните страхопъзльовци, които правеха, струваха да не се засекат с еретика, сега усърдно демонстрираха верноподаност към довчера отхвърления. Мастодонтите от ръководството на ЕЦНДП / Единен център по науките за държавата и правото/, които три пъти провалят конкурса на главен асистент Никола Мулешков за доцент, сега три пъти му предлагат да се яви направо за професор. Той странно и неочаквано за тях отговаря само с едно изречение: „Отец Паисий не ще да става владика”.
Но какво толкова е станало, че така рязко от омраза и презрение, Мулешков е обсипан с толкова много любов и почтеност. Къде отиде страхът?
Защо се изпари за миг? И как така интересът и вниманието изведнъж се стовариха върху крехката особа на асистента. Истината е твърде семпла, около нея не витае никаква конспиративна мъгла. Просто една дълго пазена тайна изведнъж явно се разнася из кабинетите и коридорите на „Алма матер” : Мулешков е състудент на Горбачов. Дори е бил на сватбата му. Този на пръв поглед личен факт, изведнъж се превръща в исторически. Той кара университетската общност да погледне на своя колега с други, далеч по-влажни очи.
Едни го виждат като министър. Други се целят по-високо. Бият направо по властта. „Кажи на твоя приятел да махне Тодор Живков. Атаките в тази посока са толкова упорити, че в деня, когато първият комунист на Съветския съюз пристига на официално посещение в България, неговият състудент хваща гората или по-точно автобуса, бяга в Панагюрските колонии и се затваря във вила „Нестор”: „Не искам да създавам проблеми на моя приятел”, казва на малцината доверени другари от компанията.
Никола Мулешков е роден в село Попинци, близо до Панагюрище. За мъжете от този край се говори, че правят революции и слушат жените си. Има защо. По време на съпротивата срещу фашизма, арестували осем нежни създания, чийто мъже били партизани. Как ги е мъчила и се е гаврила полицията с мъченичките, може само да се предполага. Прибрали се целите в рани, но нито една от тях не издала името на съпруга си.
Мулешков също минал през този ад. Заради дейността си като ремсист прокурорите поискали смъртната му присъда. Спасил се зад решетките на пазарджишкия затвор. Един от неговите съкилийници Борис Велчев след време се издигнал до втори човек в държавата, а друг – генерал Атанас Семерджиев, до вицепрезидент. Мулешков пък със съдействието на първия човек на БКП – Панагюрище, успял да се снабди с три метра плат. В интенданската шивалня му спретнали кюстюм и го пратили в Москва да учи право в държавния университет „Ломоносов”.
Московският държавен университет "Ломоносов"
Читалнята станала любимото му място. Точно там, на съседното свободно място веднъж седнало младо красиво момиче. То истински се впечатлило от модерно облечения младеж до себе си и логично попитало: Вие сте чужденец, нали? Не, аз съм българин - отвърнал Мулешков .
Момичето се оказало студентка по философия. Дъщеря на локомотивен машинист от Алтай. Като пълна отличничка й позволили да учи каквото и където пожелае. Избрала философия. Българинът и Раиса излизали няколко пъти. Говорили за наука и литература и въобще не се целували.
После Никола се поболял, изчезнал за половин година, а като се върнал, приятелката му била вече с друг. Новият й фаворит бил съквартирант и колега на Мулешков, един от 33-мата обитатели в стаята на общежитието, в която живеели. Син на селянин от Приволное , близо до Ставропол.
Баща му и дядо му пък били депортирани като кулаци. Внукът Михаил Горбачов обаче е с едни гърди пред всички свои колеги. На 15 години, когато всички мъже са на фронта, той се качва на трактора и възхищава всички със способностите и трудолюбието си. Наградата е орден „Ленин”. Това предопределя бляскавото бъдеще на комсомолеца. Сватбата на Раиса и Михаил е в студентската стая на общежитието. Кум е бъдещият секретар на Чехословашката комунистическа партия Зденек Млинарж и съпругата му. Почерпката е по чаша вино и едно кюфте. А Никола е единственият българин.
Помогнах на Гяуров да остане в Москва
- Г-н Мулешков, кога за последен път се виждахте с Михаил и Раиса Горбачови?
- Раиса не е идвала в България. Ходих на гроба й в Новодевическото гробище. Нашите състуденти събираха пари за паметника й.
- Съпругът й не е ли имал?
- Не знам. Те събираха. В интелектуално отношение Раиса стоеше по-високо от Горбачов. Докато той беше президент, отбягвах да се срещам с него.
Омръзна ми разни да искат да му кажа да свали Тодор Живков. След смъртта на Раиса, вече не беше президент, Михаил дойде с дъщеря си на някакво съвещание. Тогава се видяхме. Поканих го да дойде на гости вкъщи, но той отказа. Как да напусна президиума, каза. На 9 май, както всяка година, му звъннах да му честитя Деня на победата. Дъщеря му каза, че е болен в Германия. Докато беше жива, винаги вдигаше Раиса. Чувах я да казва: Миша, звъни Мулешков от България . Казвахме си по 2-3 думи и толкова. Във връзка с 85-ата си годишнина Горбачов покани приятелите от курса в ресторант „Ялта” в Москва. Дойдоха само 13, а бяхме 160. Двадесет години след завършването се срещнахме: 83-ма бяха професори и доктори на науките.
Българинът познавал Раиса преди съпруга й Михаил Горбачов
- Защо Горбачов направи лъскавото честване на 80-ия си рожден ден в Лондон, а не в Москва?
- Защото в Русия не го искат. Чехите дори не го пуснаха на погребението на кума му Млинарж. Държали го няколко часа на летището и го върнали, защото Зденек беше краен опозиционер.
- Вините ли вашия приятел Горбачов за разпада на Съветския съюз?
- Не. Съветският съюз се разпадна по други причини. Горбачов се опита да въведе демокрация, хората да бъдат по-свободни, защото при Сталин беше диктатура.
- И точно затова военните се опитаха да го свалят.
- Четох спомените на главатаря на пуча: Пет дни кандардисвал Горбачов да признае новата му власт. Абе, аланколу, щом си руснак изкарай го и го разстреляй. Миша не се съгласи, беше много упрашен. Тогава Елцин свърши работата.
- Тодор Живков знаеше ли, че сте състуденти с Горбачов?
- Не, защото аз не разговарях по този въпрос. Знаеха само няколко души.
- Написали сте книга: Моите срещи с Николай Гяуров. Кога е започнала вашата дружба?
- Той е брат на моя стар приятел Кочо. Видях го в Москва. Пращаха го да учи в консерваторията в Ленинград. Помогнах му да остане в столицата.
- Били сте не само свидетел, но и „съучастник” на първите му успехи.
- Беше през 1955 година. Казаха ми, че спешно ме търси ректорът на университета. Влязох в кабинета му със свито сърце, а той ме прегърна и каза: Доложиха ми, че вие сте единственият човек, който може да осигури Гяуров за юбилейния концерт на института. Николай изпълни две арии на бис. Беше блестящ спектакъл.
Мулешков познава Гяуров още от студент
- Произхождате от стара известна фамилия?
- Майката на дядо ми е сестра на Марин Дринов. Той също е завършил Московския университет, заминава декан в Харков. Жени се за украинка.
Има пет деца. Покойната ми съпруга, лекарка, също беше украинка. Когато тъща ми научи за дядо ми, че командвал двеста души през Априлското въстание, каза: Какво стечение на обстоятелствата. Аз съм внучка на декабрист. Предците ми са изселени в Сибир. И вие и ние сме били революционери.
Подготви Исак ГОЗЕС
Досие
Михаил Сергеевич Горбачов е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991 година. Заемал е поста генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на президиума на върховния съвет на СССР. Пръв и последен президент на Съюза. Политиката му довежда до края на студената война и мирното оттегляне на Комунистическата партия от властта. Носител е на Нобелова награда за мир.
Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 година в село Лъджене, днес квартал на Велинград. Кариерата му започва с победа в престижни конкурси във Варшава и Париж. Изпълнява блестящо ролята на Дон Базилио в Москва и в Софийската народна опера. Кариерата му продължава по целия свят. Гастролира в Болшой театър, виенската Щатсопера, миланската Ла скала, лондонската Ковън гардън, Метрополитен опера в Ню Йорк. Носител на орден „Стара планина”. Умира на 74 години на 2 юни 2004 година.
Все още няма коментари