Майката на Левски се самоубила от глад  

На малцина е известно, че поради глад, студ и лишения майката на Левски – Гина Кунчева – се самоубива, гласи една от версиите за смъртта й. Това става на 27 януари 1878 г. – пет години след обесването на Апостола. Този срамен, тъжен и грозен факт още не е официално признат и дори по него ожесточено се спори. Твърди се, че голямото име на българската историческа наука – професор Николай Генчев, – а също и Илчо Димитров са били наясно с факта на самоубийството и страшната мизерия, в която е живяло семейството на Левски, но нарочно не са разкривали истината. Веднъж, в неособено трезво състояние, Николай Генчев се изпуска да каже, че баба Гина Кунчева, отчаяна и бедна, слага край на живота си, хвърляйки се в кладенец.

Пръв за това започва да говори хасковският краевед Борис Колев. Той описва как баба Гина – станала само кожа и кости – се предава на смъртта в ден, когато „зимата пее свойта зла песен“ – точно така, както се е случило и при обесването на сина й в София през февруари 1873-та. През втората половина на миналия век, проучвайки множество документални източници, Борис Колев се опитва да хвърли светлина върху истинските факти за роднините на Апостола, станали след неговото обесване.

Гина Кунчева се хвърля в почти замръзналия кладенец на съседна на къщата си в Карлово улица. Тя изживява последните си дни с дъщеря си Яна, децата й и сина си Петър, загубил единия си крак в Руско-турската освободителна война. И днес личи колко малка е превърнатата в музей къща. Не е трудно да си представим скромния живот на собствениците й от 19. век, превърнал се след това и в мизерия.
Когато се омъжва, Гина Караиванова е само на 14-15 години, докато бащата на Левски – Иван Кунчев - е 26-годишен. (Роден е в Сопот през 1805 г.) Според едни източници Гина и Иван имат пет деца, според други – шест: Кунчо (1831-1831), Яна (1833-1913), Васил (1837-1873), Христо (1840-1872), Петър (1845-1881) и Мария (1847-1851). Бащата Иван умира около 1851 г. Гина Кунчева е с твърд характер и дава на децата си най-доброто възможно за своите условия възпитание и образование. Преживява смъртта на четири от децата си – Кунчо, Мария, Христо и Васил. В интерпретациите по темата обаче не се посочва как умира майката на Апостола на българската свобода, макар че е посочено мястото на гроба й – двора на църквата „Св. Николай“ в Карлово днес.

Според Борис Колев обаче мястото, където е извършен актът на самоубийството, не е известно или е скрито, понеже, като самоубийца, Гина е погребана надве-натри извън християнското гробище на Карлово. Както се знае, за Църквата самоубийството е голям грях.

Гина Кунчева отглежда децата си, работейки като слугиня на надница по къщите и нивите на богатите карловци. Накрая тя не издържа на глада и избира да сложи край на живота си. Извадена е от замръзналия геран на втория ден, след като се е хвърлила там. Погребват я първоначално в дере край Карлово. Няма свещеник, няма опело. Завиват я в стара, износена черга. Изпращат я обезумялата от скръб Яна и няколко съседи. Петър се напива и не отива на погребението на майка си.

Междувременно, от децата на семейство Кунчеви умират четири. Първият брат на Левски – Кунчо - умира малък, скоро след раждането си, а сестра му Мария си отива шестгодишна от болест. Христо – роден след Васил – е подгонен от турските власти и емигрира във Влашко, където става хъш. Хъшовският живот подкопава слабото му здраве и той умира 32-годишен. Апостола пък е обесен през 1873-та (на 36 години).

Най-малкият син в семейството – Петър – също е деен участник в българското националосвободително движение и помага на Левски в обиколките му по цялата страна. През пролетта на 1876 г. се включва в Ботевата чета. По време на сраженията във Врачанския Балкан е ранен тежко. Попада в турски плен и е осъден на доживотен затвор в Диарбекир, Мала Азия. Успява да избяга в Русия и през Руско-турската война става опълченец. На Шипка е ранен в главата, гърдите и краката. Откаран е за лечение в Харковската военна болница, където се налага ампутация на гангренясалия му десен крак. Болен от туберкулоза, полусляп, почти глух и еднокрак, той пристига в родното си Карлово. Никой в града не откликва на молбите му да му дадат подходяща за инвалид работа. Както чорбаджиите от османския период, така и новоизлюпените следосвобожденски богаташи не могат да понасят гладуващите роднини на Апостола. Стигнал до просешка тояга, Петър протяга ръка за милостиня съвсем не в метафоричния смисъл на думата. Прехранва се от оскъдните подаяния, помагайки и на сестра си Яна – вдовица с четири деца. През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулоза, както и баща му Иван.

От сестрите и братята на Левски поколение оставя само Яна. Родена през 1833 г., тя се омъжва на 15 години за карловеца Андрей Начев, от когото има 9 деца. Когато се готви да постъпи в Първата българска легия в Белград, Левски тръгва за там тъкмо от дома на сестра си и зет си. Яна разбира от билки и приготвя мехлеми, с които лекува. През 1902-ра тя получава удар, а през 1913-а - умира. Дарява къщата и прилежащия й двор на общината в Карлово, за да бъде разширен площадът пред паметника на Левски. Най-големият син на Яна и Андрей се казва Начо. Той се ражда през 1852 г. и след Освобождението става един от учредителите на родовия комитет, а също и съорганизатор на всенародната подписка за събиране на пари за издигане на паметник на Апостола на лобното му място в София.