Любомир Кабакчиев - аристократът на Народния театър

Талантлив артист, опитен педагог, председател на САБ, Любомир Кабакчиев бе ярък представител не само на изкуството на Народния театър "Иван Вазов", но и обединителна, и градивна фигура в живота на целокупния български театър. Неговият въздействащ артистичен талант, огромният му обществено-политически авторитет, силното доверие, което му гласуваше художествено-творческата и академичната общност, чудовищно ни липсват днес.


Днес Любомир Кабакчиев нямаше да седи кротко и да си затваря очите пред престъпното посегателство на статута на първия ни театър като национална културна институция. Това би предизвикало в душата му и нравствено страдание, и огромна мобилизация за действие. 
В България обаче 

от гроба му изчезна неговата двуметрова бронзова фигура, 

създадена с много любов от скулптора Величко Минеков. Нарязана е престъпно на скрап, злосторниците са заловени, но паметникът не е възстановен.

Кабакчиев почина ненадейно в Калофер, в къща, която обичаше. В подобни случаи българският народ казва: смърт на праведник.

Кабакчиев би застанал редом до протестната оставка на режисьора Александър Морфов, би направил и невъзможното да обедини театралното съсловие в страната и зрителите на протест срещу безумията на Министерството на културата. Какво значи българският театър да се преценява само по логиката на пазарната икономика - приходи от билети, т.е. единствено по годишна печалба. При Любомир Кабакчиев преценката за стойността на даден театър се формираше само по значимостта на художественото послание и емоционалното въздействие на изкуството му върху зрителите.

Днес ние честваме 90 години от рождението на големия български артист (1.ХII.1925 г.), а през 2016 г. скръбно ще отбележим светлата му памет - 30 години от кончината му. 

Любомир Кабакчиев много се гордееше с родното си място - Казанлък, царството на Розовата долина. Красотата и хармонията на природата там са съществена част и за човека, и за артиста Любомир Кабакчиев. 

Изненадващо е, че първото му висше образование е на юрист, 

той завършва с отличие право в Софийския университет "Климент Охридски". 

И продължава да търси себе си и призванието си. Приемат го във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, и завършва театралното си образование през 1953 г.

Дипломният спектакъл на актьорския клас на Кр. Мирски "Сън в лятна нощ" от Шекспир, където Л. Кабакчиев играе ролята на Тезей, има огромен успех. Народният театър "Иван Вазов" го включва в репертоара си. Така Кабакчиев попада в състава на първия ни театър. 

Веднага е включен в "Под игото" на Вазов, драматизация на Боян Дановски и Камен Зидаров, постановка на Б. Дановски и Николай Осипович Масалитинов. Поверена му е ролята на Даскал Климент. От Боян Дановски знаем, че в тази роля е търсена приликата с младия Вазов. А Кабакчиев смяташе за голям свой късмет срещата си и с Дановски, и с Масалитинов. 

Умееше трогателно да разказва и даже да имитира българо-руския на Масалитинов: 

"Дорогой мальчишка, искам больше страст и болгарски патриотизма". С участието и на Любомир Кабакчиев в "Под игото" се чества с тържествено представление 50-годишнината на Народния театър, а през 1956 г. - и 100-годишнината от първото българско театрално представление в Шумен.

Официалният дебют на Кабакчиев в Народния театър става с ролите на Парис и Балтазар в легендарната постановка на Стефан Сърчаджиев "Ромео и Жулиета" на Шекспир (1954).
Л. Кабакчиев изигра огромно количество положителни герои в българската и руската класика, както и създаде успешни превъплъщения в съвременната западна драматургия. Веднъж в пристъп на откровеност и умора изненадващо споделя: 

Мечтая поне един път да изиграя отрицателен герой. По-лесно и по-интересно е!

За съжаление, не му се случи. Но неговите положителни образи бяха разнообразни, заразителни, всеки със свое очарование, даже неочаквани.
Коронна негова роля е Христофоров в Яворовата пиеса "В полите на Витоша", постановка на Стефан Сърчаджиев (1956). В нея големият артист търси вътрешната трагика на самия Яворов и това ясно се чете от зрителите. 

Кабакчиев признава, че именно Вазовите му роли са допринесли страшно много, за да може успешно да се впише като Даскал Киро в постановката на Младен Киселов "Опит за летене" от Йордан Радичков. Актьорът пояснява, че героите на двамата автори са близки по своята чистосърдечност, душевна чистота и жажда за живот и свобода, за извисеност.

На два пъти в артистичната си кариера създава образа на Георги Димитров. Първия път в постановката на Филип Филипов от 1972 г. "Двубоят на столетието - Лайпциг'33", хроника от Лев Компанеец и Леонид Кронфелд, обогатена със стенографските записи на процеса. Втори път Кабакчиев създава образа на Димитров в спектакъла на Народния театър, копродукция с НДК, по пиесите на Иван Радоев "Пожарът" и "Червено и кафяво". 

Кабакчиев изигра десетки роли в киното и телевизията 

Съумяваше да направи тънката разлика за игра на големия екран и пред телевизионната камера, както успяваше естетически да се приспособи към ролите си на голяма и камерна сцена.
Като председател на САБ, и то дългогодишен, Кабакчиев разви огромна дейност - и вътре в страната, и като значим авторитет в Международния театрален институт (ИТИ). Той превърна Международния ден на театъра, 27 март, в истински национален празник и за зрители, и за театрални дейци. На този ден той се обръщаше в печата с емоционален поздрав към цялото театрално съсловие в България. 

Последното представление на Любо Кабакчиев е "Ретро" на Ал. Галич в ролята на Николай Михайлович Чмутин. Играе се в Балтимор, САЩ, на фестивала "Театър на нациите" през юни 1986 г. И днес в Балтимор стои паметна плоча с лика на Кабакчиев заради таланта и заслугите му към ИТИ.