Как номинират Пенчо Славейков за Нобелова награда

На 30 януари през 1912 година шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература. Поради преждевременната смърт на Славейков (28 май 1912 г.),
предложението на шведския професор и преводач на "Кървава песен" не е разгледано от Нобеловия комитет.
Според мнозина Славейков е имал реални шансове да грабне приза и да донесе на България тази голяма чест.

Пенчо Славейков е един от най-известните български поети. Един от дейците на кръга "Мисъл", наред с д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Син на поета-общественик Петко Славейков.

Следвал Философия в Лайпциг. Първата му книга - "Момини сълзи" е създадена под влияние на Хайне. През 1892 г. в сп. "Мисъл" се появяват първите редакции на поемите "Cis moll", "Сърце на сърцата", "Успокоения", "Фрина". Следват публикации на поемите "Ралица", "Бойко", "Неразделни", първите глави на епопеята "Кървава песен", много от миниатюрите в "Сън за щастие". През 1896 г. излизат сборникът "Епически песни" и стихосбирката "Сън за щастие".

От 1898 г. Славейков става близък помощник на д-р Кръстьо Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл" и е в центъра на литературния кръг "Мисъл". Поддиректор (1901-1909) и директор (1909-1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908-1909). През 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело. След завръщането си завършва ч. 2 на "Кървава песен" и подготвя антологията "Немски поети". На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина.

През ноември пристига в Италия. Установява се в малкото курортното градче Брунате, където умира на 28 май 1912 г.