Бедни бяхме с лева, ще мизерстваме и с еврото

От началото на годината различни хора, представяни като експерти, ни внушават, че процесът по приемане на еврото тече гладко, а цените са спокойни и не са се сбъднали пророческите черногледства за поскъпване на живота. Ако имало някъде поскъпване, то се дължало на отделни недоборосъвестни търговци, ама държавата ги хващала и наказвала жестоко.

Само че не се споменават няколко истини. На първо място, поскъпването е значително, не по-малко от 20-30 процента, и всички го усещаме по джобовете си. Но това се случи не след налагането на новата валута, а значително преди това. Пролетта и лятото на 2025, че и есента на 2024 г. поскъпването на живота беше просто брутално. Най-страшното е, че засегна храните и услугите, т. е. удари буквално по джоба на българина, а най-вече на мизерстващите пенсионери. Търговците надушиха възможността да свалят кожи и го направиха брутално и безмилостно. След като храните у нас са по-скъпи от големите западноевропейски държави, където хората са с пъти по-високи заплати и пенсии от нашите. Тогава никой – нито на парламентарно, нито на правителствено ниво, не направи нищо, за да спре поскъпването. Някои опозиционни партии и противници на еврото понадигнаха глас, игнорираха ги и това беше.

Така че сега при физическото навлизане на новите банкноти и монети просто нямаше как да се вдигат цените на храните, те вече са на оня ценови таван, който, ако бъде надвишен, нищо чудно да възникнат гладни бунтове. В същото време доходите на хората останаха непроменени. Е, изключението е за военни, полиция и администрация, но те хем пазят, хем обслужват, пък и са важен електорален резерв.

Днес много често политици, и то от управляващи партии, застават пред камерите с твърдението, че пари в държавата няма. И ние го усещаме по темповете, с които се вземат милиардни заеми и се увеличава с такава лекота външният ни дълг. Това няма как да бъде скрито и е сигурен признак, че нещата не отиват на добре. Усещаме го и по обезлюдяването, по липсата на работна ръка. Младите ги няма и се налага да внасят работна ръка от чужбина. Главно от азиатските бивши съветски републики. В търговията е особено видим този процес. Във веригите, че и в кварталните магазини работят хора, трудни за комуникация поради незнание на езика ни и с подчертано азиатски черти. Затова и новата валута не изигра някаква коренна промяна в нагласите на хората. Никой не се радва на кризата, каквито и монети да дрънкат в джоба му.
 
Светослав Костадинов, Варна