Легендите за уендигото – злият дух на ненаситния глад, който броди из северноамериканските гори, са стари колкото племената алгонкини. Според тях уендигото може да обладава човешки същества и да предизвиква у жертвите си чувство за ненаситен глад и дори желание да изяждат други хора.
Понякога между митовете се появяват и истории, които карат и най-скептичните да настръхнат. Такъв е случаят с 42-годишния ловец Марк Хенли от Минесота, който твърди, че е срещнал нещо „нечовешко“ в гората край замръзналото езеро Уайт Пайн. Хенли разказва, че всичко започнало в късна зимна вечер в края на годината, когато тръгнал да прибере капаните си. Температурата падала рязко, а тишината била толкова плътна, че чувал собственото си дишане. „Изведнъж въздухът стана леден, по-студен от всичко, което съм усещал – споделя той. – Не беше нормално. Беше като… присъствие“.
Малко след това чул звук – нещо между стон и вик, проточен и нечовешки. Марк замръзнал на място. От дърветата срещу него се показала фигура – висока, изкривена, с кожа като изсъхнала кора и очи, които светели в бледожълто. „Не вървеше. Плъзгаше се. И беше толкова слабо, че ребрата му се виждаха. Но най-страшното беше лицето – сякаш някой е взел човешко лице и го е опънал върху череп“.
Хенли твърди, че съществото го гледало дълго, без да помръдне. Той не можел да се движи, сякаш студът го държал прикован. „Не издаде звук. Но в главата си усетих едно-единствено нещо – глад. Ненаситен глад“.
Когато мигнал, фигурата вече я нямало. Марк избягал към колата си, без да се обръща. На следващия ден се върнал с още двама ловци, но на мястото намерили само огромни следи в снега – твърде големи, за да са човешки, и на твърде дълги амплитуди, за да са от животно.
Местните не се изненадали. „Уендигото идва, когато зимата е гладна“, казва стар индианец от племето оджибуей. „Не търси месо. Търси душа“.
Все още няма коментари