Странното е, че със смесени чувства посрещна историческото ни присъединяване към еврозоната и родният истаблишмънт. От радост, че най-после ни приеха в клуба на богатите, Народното събрание мина в режим на доизживяване. Оставката си депозира правителството. И то от радост, че станахме пълноправен член на еврозоната и постигнахме най-важната си национална цел за последните 100 години. Накрая във вихъра на всеобщата радост и президентът Радев се оттегли от Президентството и сега вицепрезидентът Йотова ще му довърши мандата, вече като президент.
С една дума, шашнахме, а може би и ужасихме брюкселските бюрократи и особено онези от тях, които писаха положителния конвергентен доклад за приемането ни. Те за пръв път виждат държава да стартира членството си в еврозоната без парламент, с подали оставка правителство и президент и дори без държавен бюджет, какъвто Народното събрание отказа да приеме! И всичко това в чест на еврозоната…
Що се отнася до оставката на президента Радев, той напусна поста си с идеята да става лидер на партия, с която ще участва в предстоящите предсрочни парламентарни избори с идеята да измете досегашното статукво. По-голям шанс да реализира тази идея би имал, ако бе отложил оставката за есента. Тогава кашата в държавата ще е пълна: и новият парламент трудно ще състави стабилно мнозинство и съответно правителство, вероятно ще се наложат нови паянтови сглобки със срок на годност от ден до пладне, след което ще отидем на още едни предсрочни избори. В такава политическа бъркотия несъмнено би направил по-добър резултат, но явно съветниците му са калкулирали друго. А именно, колкото се може по-бързо да влязат в парламента и изпълнителната власт. На някои от тях това силно им личеше при медийните им изяви. Но жребият е хвърлен. След два месеца ще стане ясно кой крив, кой прав.
И сега хаосът в държавата е достатъчно голям, защото всички са или в оставка, или с изтекли мандати, или изпълняващи функции. Стигна се дотам президентът на САЩ Доналд Тръмп на практика да няма на кого да изпрати поканата на България за участие в неговия Съвет за мир. След като все пак тя пристигна, не беше ясно кой може да вземе решението по нейното приемана или отхвърляне. В крайна сметка решението да се присъединим към частното ООН на Тръмп бе взето от премиера в оставка Желязков.
Сега предстои новият президент да назначи служебен премиер, който пак ще е нещо като изпълняващ функциите на министър-председател, чиито функции се ограничават с организирането на предсрочните избори и грижата да внимава държавата да не се срути до тяхното провеждане. Между другото в последните 5 години България бе управлявана от служебни, ротационни и и. ф. премиери по-дълго, отколкото от нормални министър-председатели.
Така или иначе ясно е, че на работещия формално парламент не може да се разчита. Там си имат други задължения – скандали, бой, ритници, шамари и колкото може по-малко закони. Парламентът първо отказа три връчени мандата за сформиране на редовно правителство, след което отказа, както вече стана дума, да приеме дори основния закон на държавата, а именно бюджета. И в момента имаме изпълняващ функцията държавен бюджет – т. нар. удължителен бюджет, който всъщност е миналогодишният. И общо взето, не е харесван от никого.
В крайна сметка, когато светът ври и кипи, когато Урсула води война на два фронта – на изток и на запад – и готви Великият поход на коалицията на желаещите да превземат Москва и да пленят Путин, точно в този сублимен исторически момент всичко в държава е в оставка или с изтекъл мандат.
И възниква резонният въпрос – какво ни е останало като държава в това преломно време?
Законодателната и изпълнителната власт са в оставки. Президентът също. Може би съдебната власт е на поста си? А дано, ама надали.
На практика тя също е в оставка. Вече трета година няма сила на планетата, която да е в състояние да смени Висшия съдебен съвет, който щрака с пръсти и си джитка години след изтичането на мандата си. Главният инспектор на същия този Висш съдебен съвет пък е на поста си повече от 5 години след изтичането на мандата ѝ! Рекордът обаче се държи от Комисията по разкриване на досиетата на бившата Държавна сигурност, която усърдно разкриваше архивите на ДС цели 7 години след изтичането на мандата – абсолютен световен рекорд, който едва ли някога ще бъде подобрен в някоя цивилизована държава. За да не остане по-назад, и Върховният административен съд и той е с изпълняващ функциите председател. ВСС с отдавна изтекъл мандат назначи и главния прокурор за изпълняващ функции прокурор. Изобщо наблюдаваме една върховна управленска каша по върховете на съдебната власт. Която в най-добрия случай може да бъде определена като изпълняваща функциите съдебна система, в която вече никой не знае кой кой е? Най-любопитното е, че и Народното събрание в оставка не знае. И не го интересува.
Епидемията на изпълняващи функции държавни органи и регулатори не подмина и КЕВР, който също приема решения с член с изтекъл мандат. И него няма кой да го смени. И Комисията за защита на личните данни също е с изтекъл мандат. Ако започнем да изброяваме всички регулатори и агенции и пр. държавни органи с изтекли мандати, ще ни трябва специално издание.
Модата да се управлява в държавата от органи с изтекли мандати доби своето култово проявление в БНТ. Там генералният директор е на поста си повече от 3 години след мандата си! Моя скромна милост също е бил член на Управителния съвет на БНТ с мандат от 3 години. Точно в деня на изтичането на тригодишния ми мандат приключих със задълженията си, събрах си нещата и се върнах на старата си длъжност. Същото ставаше и с генералните директори. Кратко и ясно. Сега е чудо невиждано! Най-любопитното е, че Съветът за електронни медии, който от три години безуспешно се мъчи да избере нов генерален директор, също е с член с отдавна изтекъл мандат! Парламентът трябва да го подмени. Да, да. Да чакаш от умрял писмо.
Ако погледнем спорта, и там е същата галимация. Международният олимпийски комитет се видя в чудо да разбере кой е легитимният председател на БОК – Стефка Костадинова или Весела Лечева, които от година водят люти съдебни битки помежду си.
И във външната политика – идентичен случай. Докато траеше сагата с поканата на Тръмп, се оказа, че посолството ни в САЩ не знаели или не са искали да информират Външно министерство за това. Добре, като не знаят или не искат да работят за работодателя си, защо получават заплати? И защо министърът в оставка търпи това?
Наблюдавайки тази управленска вакханалия, САЩ вече повече от година не изпращат редовен посланик в България. Вероятно си казват – в тази фантомна държава, където всичко е временно, изпълняващо функциите, в оставка или дявал знае какво, защо да си правим труда да пращаме редовен посланик. И ние ще караме с изпълняващ функциите…
В този смисъл сагата около поканата за Съвета за мир на Тръмп може да е от полза. И Щатите най-после да се отнесат сериозно с нас и ни изпратят редовен ръководител на посолството си в България. От тази гледна точка толкова оспорваният подпис на Желязков би могъл да се окаже полезен.
Толкова оспорваният подпис на Желязков, който ни присъедини към Съвета за мир на Тръмп, може да се окаже много перспективен
Все още няма коментари