Славейков учи във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Освен това сам се образова като чете множество книги в библиотеките около манастира. За образованието му сериозно влияние оказва „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.
След време започва да учи в Свищов, където подобрява гръцкия си език и се запознава със сръбски произведения и западно-европейска литература.
През 1843 г. става учител във Велико Търново, но поради написаното от него „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ е отстранен от работа. Последователно преподава във Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла и др.
Петко Славейков развива богата културна дейност, като до 1847 г. събира над 2260 песни, пословици и поговорки. Пет години по-късно отпечатва първите си книги- „Смесена китка“, „Песнопойка“ и „Басненик“. Кримската война оказва влияние върху писанията на поета- пише „Бойка войвода“ и много бунтовни песни.
Работейки като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След което заминава за Цариград, за да редактира българския превод на Библията от Българското библейско дружество. Там той издава и вестник „Македония“, списанията „Ружица“, “Пчелица“, „Читалище“ и др. По това време тогава той е най-прочутият роден писател в Цариград.
Забележителната поема „Изворът на белоногата“ създава през 1873 г, а на следващата основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора, като пише борчески стихотворения. За съжаление поради възникналия пожар в града загубва ръкописите си и събраните 15000 пословици. След Априлското въстание е окован и затворен. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с руските войни, превежда през Стара планина отряда на генерал М. Д. Скобелев, става свидетел на шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция заедно с Петко Каравелов като депутат във Великото народно събрание. През 1880 г. става председател на Народното събрание и министър на просвещението и вътрешните работи. Издававестниците „Остен“ (1879), „Целокупна България“ (1879), „Независимост“ (1880-1883), „Търновска конституция“ (1884), „Истина“ (1886), „Софийски дневник“ (1886) и „Правда“ (1888).
Славейков е арестуван за явни демократични идеи и участие в политическите, като му е забранено да преподава и намаляват пенсията му. Умира в София на 1 юли 1895 г.
Във всичките си произведения Петко Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми (под влияние на Паисиевата история – „Крумиада“, „Кралев Марко“, „Самуилка) любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Издава два сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните пословици (17000 на брой). Освен като виден поет Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници. Проявява се и като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията.
Все още няма коментари