Българинът Джон Ночев прилунил “Аполо-11”

“Хюстън, говори база “Спокойствие”, “Орел” кацна!” – това е била паролата на американските астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. След 76-часов полет на космическия кораб “Аполо-11” тримата навлезли в окололунна орбита. Армстронг и Олдрин преминали в лунния модул “Орел”, който се отделил от кораба и благополучно се “прилунил” в района на Морето на спокойствието. Било е 20 юли 1969 г., в 20 ч. 17 мин. и 43 секунди. На другия ден Армстронг излязъл от модула, стъпил на лунната повърхност и изрекъл думите: “Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка за човечеството”.

Още тогава информационните агенции съобщиха на света и името на българина Джон (Иван) Ночев, 
с американско гражданство от 1962 г.

В откритата страничка на свръхсекретната документация за създаването на спускаемия апарат на Луната е записано участието на Ночев в изобретяването му. Той изпълнил блестящо поставените му задачи от Американската агенция за изследване на Космоса – НАСА. Там той е главен проектант - инженер по космическите изследвания, на реактивните двигатели на “Аполо”. 

В гигантската надпревара за овладяване на Космоса Джон Ночев е изобретил реактивните двигатели на спускаемия апарат, с които е станало плавното кацане на Луната, излитането и успешното скачване с кръжащия около Луната кораб. При кацането на Луната двете части на модула “Орел” били свързани с четири болта. При излитането обратно към кораба “Аполо-11” болтовете били взривени и оттласнали едната половина на “Орел”... Така малката ракета на Ночев преодоляла лунното привличане и двамата астронавти Армстронг и Олдрин достигнали до кораба, скачили “модула на Ночев” с “Аполо-11” и се намерили в прегръдката на Колинс... 

А какъв е бил пътят на българина до Америка? Иван Стефанов Ночев е роден в Карлово на 23 септември 1916 г. От малък се увлича по техниката, завършва аероотдела на механотехническо училище, стажува в завод “Арсенал” в Казанлък и започва работа при брат си Ганчо  в Държавната аеропланна работилница. Двамата полагат основите на Аеропланната работилница към летище “Марино поле” – Карлово. През 1942 г. Иван, заедно с други майстори по ремонта на самолети, е изпратен на специализация в Германия. Записва се за студент в Берлинската политехника, но войната го принуждава да се върне в България. В 1944 г. пак е студент – в Пражката политехника, прехвърля се във Виенския технически университет, където се дипломира като инженер. Работи на Виенското летище и отново се завръща у нас. Но в родината на немския възпитаник Ночев не са гледали с “добро око” и той решава да емигрира. 

В 1951 г. прелита океана и се установява в Канада. Какво ли не е работил – от бране на диви ягоди край Торонто до старши инженер в компания.

Няма да гадаем кой и как открива Иван Ночев, но от 1956 г. той е вече в САЩ. С работата си Джон Ночев си завоюва завиден авторитет не само в Сан Диего, но и в цяла Калифорния. Американският Конгрес го удостоява с високо отличие за заслугите му към НАСА. Казват, че лични приятели са му били Роналд Рейгън и сенаторът Бари Голдуотър. В началото на 1991 г. Ночев съобщил на сестра си Мария в Карлово, че е решил през май да посети България. Ала на 13 март след кратко боледуване починал. На погребението на Джон Ночев в Сан Диего присъствали трима президенти – Картър, Рейгън и Буш-старши. Нима само този факт не е показателен за изключителния талант на българина, за приноса му като водещ ракетен конструктор на НАСА!?