Минималната заплата от първи април скача на цели 710 лв. Около половин милион работещи бедняци ще продължат да мизерстват и да преживяват на ръба на оцеляването. Синдикатите, вървящи винаги след събитията, подкрепиха увеличението. Работодателските организации, естественно, са против, според тях би било най-добре хората да им работят на ангария, без да получават нищо. Веднага нададоха вой – кризата, войната, цените на енергията, те едвам свързвали двата края. Ами да се откажат, да не правят бизнес, да станат обикновени работници и да живеят на заплата като останалите хора.
Икономистите веднага изчислиха, че хората на минимална заплата ще живеят с около 550 лева, толкова оставали, като се приспаднат данъците и осигуровките. Друг е въпросът, че инфлацията вече била изяла това увеличение и хората няма да усетят кой знае какво облекчение в живота си.
За пенсионерите никой не казва нищо, те си живуркат мизерно, очаквайки заветната дата първи юли, когато пенсийките им ще скочат с малко над шест процента. Може само да се гадае какъв ще е инфлационният процент тогава и това увеличение за какво по-напред ще отиде. Иначе швейцарското правило е единствената грижа за старите хора. Вярно е, че имаше някакво раздвижване с пенсиите наскоро, ама то не стигна доникъде. Пак от първи юли ще спре изплащането на кризисните добавки върху пенсиите, така че нищо чудно пенсионерите през второто полугодие да са с намалени, а не с увеличени доходи.
Около милион възрастни хора с минимални пенсии и половин милион работещи бедни е знак за мизерно живеене на големи групи от българското население. А и нека да не забравяме, че пенсионерът, който взема със стотина лева над минималната пенсия, също мизерства. Така живеят и работниците, които не са на минималната заплата, а са с доходи малко над нея. Беден и мизерстващ български народ, затова е и носталгията по социализма. И тогава имаше привилегировани висши комунисти, активни борци, ама чак пък такива далавери като при „демокрацията“ нямаше.
Стоян Хаджийски, Варна
Все още няма коментари