Не мога да се радвам, че от Коледа увеличавали пенсиите. То и с тези пари ще продължим да си мизеруваме, защото въпросното увеличение вече е изядено от галопиращата инфлация.
Как изкарах Коледа аз? Дойде на гости една моя приятелка, за да не сме сами на празника. Децата ни живеят в друг град и не ни навестиха този път, за да не ни пренесат зараза в тази пандемия. Приготвих две пилешки бутчета за вечеря с малко картофки, извадих малко туршийка, за десерт направих един скромен кекс и това беше. За толкова ми стига пенсията и не мога да си отпусна душата.
А сега, като си помисля какви сметки за ток ще ми дойдат през следващите месеци, душата ми се свива. Май ще трябва да избирам – дали да се топля, или да си купувам лекарствата. За храната е ясно, че ще я карам съвсем скромно. Вече и за олио и хляб се притеснявам, защото цените им растат непрекъснато.
Докъде я докарахме, питам се. Всички други държави май са по-добре от нас. Времената са трудни, но докога пенсионерите в България ще бъдат притиснати до стената и ще си броят стотинките.
Крайно време е управляващите да разберат, че за да живеем що-годе нормално, минималната пенсия трябва да е поне 500 лева, че и повече. Но явно аз няма да го доживея. И после не се чудете на ниската избирателна активност.Тази година спрях да гласувам, а и за в бъдеще, ако съм жива, пак няма да отида до урните. Вече на никого нямам вяра. И хората около мен мислят същото.
Венета Стаменова, Силистра
Все още няма коментари