Две седмици отказвах да приема, че е истина – моят син не дойде при мен, макар да знаеше, че вече не мога да излизам от апартамента, за да си пазарувам. Една съботна вечер се разгневи от незначителна забележка за лошото качество на купените от него продукти и грубо извика: „Ти ще видиш какво ще стане от утре...”, блъсна вратата и повече не ме потърси, разказва Маргарита Тодорова.
А е в апартамента под нашия, където живяхме с баща му допреди десет години, когато съпругът ми почина. Нямаме други деца. Красимир е единствен и е вече на 45 години. Преди двадесет му купихме самостоятелно жилище, за да създаде свое семейство, да бъде близо до нас. Но не успя да избере жена, с която да заживеят и да имат свои деца... Докато можех да ходя, се грижех сама за домакинството си и готвех за нас двамата. Понякога е много добър и внимателен, но няколко пъти се е сърдел и не ми се е обаждал повече от месец, докато не го потърся аз. Навярно тази гордост и самочувствие за непогрешимост му пречи в общуването с приятелите и жените, като иска винаги другият да отстъпва и да търпи.
Вече съм на 83. Поради усложнения на ставни и костни заболявания от няколко месеца не мога да излизам дори за хляб. Откакто синът ми ме изостави, молех съседи да ми пазаруват, но се срамувах, защото знаят, че той живее на втория етаж. Три пъти го търсих по телефона, но той не отговаряше, понеже апаратът му изписва кой го търси и запаметява номера.
Към физическите ми болки се добави дълбоката мъка на душата, че не съм обичана. Имах усещането, че някой е забил нож в гърдите ми
Познавам възрастни, самотни хора, чиито деца са в чужбина, но и отдалеч те се грижат за родителите си, обаждат се по телефон, изпращат им пари за лечение... Така в дългите дни и нощи на самота в мен се прокрадна мисълта, че най-лесният изход е да сложа край на живота си. Бих го извършила, ала знам, че е тежък грях да не претърпя времето за болки и изпитания. Мои близки считат, че вината за егоизма на сина ми е моя грешка във възпитанието; не ми оставаше друго, освен да моля Бога да вразуми блудното ми дете. И приятели са го търсили с препоръка да се промени, да иска прошка за своята гневливост...
Ето че моят син отговори на телефонното ми повикване. Попитах го как се чувства, има ли много работа. Казах му, че ми е мъчно за него, а той каза: „И на мен ми е мъчно за теб, мамо!”. След няколко часа дойде при мен, прегърна ме и ме целуна. Вечеряхме заедно и говорихме като майка и син. Преди да си тръгне, ме попита какво искам да ми напазарува за следващия ден... Когато си легнах, почувствах, че животът е хубав, въпреки възрастта ми и болките в плътта. А преди да заспя, разбрах, че някой е извадил ножа от гърдите ми.
Все още няма коментари