Най-големият и всепризнат зевзек в българската естрада е Боян Иванов (1943 - 2012). Няма човек, който да е работил с него, и да не е пострадал от майтапите му, които понякога са много солени. Сред най-потърпевшите от пиперливите му хрумвания е Мими Иванова.
Ето един неин куриозен спомен:
„Отиваме на турне в бившия Съветски съюз и сме трима солисти със "Стакато", чийто ръководител е Развигор. Солистите са Петър Чернев, аз и Боян.
Както пея една прочувствена балада, гледам в тунела зад оркестрината нещо, което публиката не вижда. От мрака излиза гипсовият бюст на Ленин с крачета отдолу - този бюст е върху човек, който си го е нахлузил на главата, но надолу е гол. Виждам Ленин се приближава гол, застава с лице към мен, обръща се на едната страна, на другата, и накрая - с дупето. Аз хлъцнах, а той си заминава.
Друг път бих запазила самообладание, но на сцената ме обзема особена възбуда, а прихна ли да се смея, не мога да се спра. Започнах да мисля за тъжни работи, погребения, макар че трябва да следя и за текста. Таман се устисках и - хоп! - от другата страна се появи Сталин, отново гол, завъртя се от всички посоки и отмина. Усетих как ми текат сълзи, но се овладях и тъкмо си викам, че ми се е разминало, и в тоя момент се появи Маркс. Избухнах да се смея, а никой не разбираше защо. Оказа се, че зад този кодош стои Боян. Изпял си песните и като се чудел какво да измисли, се заровил в складовете...”
Все още няма коментари