ПП-ДБ изпада до „Величие“ без гласовете на старото дясно в София

Резултатите от изборите вече са факт. Но какво ни казват те и какви въпроси поставят – това вече е въпрос на анализ и интерпретации. И двете ги слушахме в нощта на изборите. Нека се опитаме да подредим разнообразните версии и тези.

За да преценим какво казаха избирателите, е добре да видим реалния брой избиратели, подкрепили всяка от партиите. Защото процентите и броят мандати не са правопропорционални на броя избиратели. Например съотношението между първия и втория е 2 към 1, ако видим колко избиратели имат. Но нито процентите, нито броят на народните представители отразяват директно това съотношение. Защото колкото повече малки партии прескачат 4-процентовата бариера, толкова повече се изкривява реалното съотношение. Това се получава поради необходимостта да се спази правилото, че най-малката парламентарна група е от 10 народни представители и следователно партиите получават възможността да влязат в НС независимо от това какъв е реалният брой граждани, гласували за тях, стига той да е достатъчен, за да прескочат 4 процентовата бариера. С други думи, ниската активност не просто вкарва в парламента партии с малък брой поддръжници. Тя изкривява броя народни представители, които могат да вземат големите партии – в случая говорим за загуба на народни представители от страна на ГЕРБ. Защото колко мандата могат да се вземат от по-малките партии, за да се формират парламентарните групи на най-малките. И към всичко това следва да добавим, че това преразпределение, което на практика нарушава категоричността на вота, започва от т. нар. непълни мандати. Т. е. ако цената на едно депутатско място в листата Х е 8000 гласа, то при 11 000 гласа в тази листа партията ще получи 1 сигурен депутат и останалите 3000 гласа ще се прибавят към някое друго място в някоя друга листа.

Накратко и може би не съвсем ясно, това е, което смята и изчислява компютърът, след като сме вкарали в него данните от гласуването. И разпределението на тези непълни мандати почва от най-малките партии, като се опитва да ги „представи“ териториално. Така се получават в годините знакови примери на народни представители, за които са гласували 200-300 души, но те са в парламента, докато други кандидати, получили много по-висока подкрепа, не са. И понеже много обичаме да си говорим за справедливост, нека си дадем най-накрая сметка, че ние – избирателите, сме първите, които създават несправедливост. В желанието си да накажем, да отмъстим буквално на политиците и партиите, вече 35 години в парламента вкарваме систематично екзотика. Това не пречи, когато гласуваме. Когато обаче 70% от избирателите си почиват, делът на екзотиката така се повишава, че започва да се превръща в огромна бариера за нормалното функциониране на системата.

Мандатите са разпределени, но не е ясно кога ще бъде свикано новото Народно събрание. Президентът беше ясен според мен. Обявяването на разговори с политическите партии, включително по този въпрос, означава, че за него е реална възможността да отидем на нови предсрочни избори. Защото желанието му да разбере от партиите дали ще е възможна някаква формула на правителство и доколко са убедени в своите позиции, е породено от нарасналата трудност за съставяне на правителство след тези избори.

Веднага казвам – аз съм оптимист, защото независимо от проблемите съществуват практически формули, даващи гаранции за съставяне на правителство. Проблемът не е в това какво правителство и как да се състави. Проблемът дори не е в това дали има съвпадение в програмите на партиите – винаги има такова и винаги може да се намери такова. Въпросът е дали съставянето на правителство е приоритетен интерес на партиите и дали има непреодолими препятствия за постигане на компромис между тях.

ГЕРБ показва ясна логика на поведение в рамките на тези 3 години и 7 избора. Попаднала в ситуация на всички срещу нея, партията си постави за цел излизане от ролята на основен политически враг. Този преход се постигна с отстъпки, включително от управленски мандат и предоставяне на власт, дадена от избирателите. Постигане за пореден път на първото място в изборите, при това с подкрепа 2:1 в реалния брой на подкрепящи избиратели за първия и втория, днес ГЕРБ е в ситуация на единствена „голяма“ партия. Вторият – ПП-ДБ, реално е в спор не за първото място и възможност за повишаване на доверието, а в ожесточена битка с „Възраждане“ за това дали ще останат втори или пак ще изпаднат до третото място. С „Възраждане“, защото разцеплението на ДПС и получените резултати от двете ДПС партии показва, че те биха били устойчивите втори без този разпад. Т. е. ПП-ДБ попадат в тенденцията да се борят да запазят своето второ място с друга партия. Защото е по-лесно да си представим, че партиите, които са в близост до тях и имат 300 000, 200 000 гласа, могат да ги достигнат и задминат, отколкото да си представим, че те могат да наваксат още 300 000 гласа и да отнемат лидерската позиция на ГЕРБ. Защо е по-лесно? Защото едно е да натрупаш 10 000 или дори 100 000 гласа и съвсем различно е да се превърнеш в голяма партия с над 600 000 гласа.

В тази ситуация трудностите пред ГЕРБ са основно две. Първата, че за да състави правителство, са необходими поне 4 партньора за устойчиво парламентарно мнозинство. Защото в повечето парламентарни групи, още преди да са се конструирали, има риск от различно гласуване и следователно риск за мнозинството, което подкрепя правителството. Неустойчиви бих определила ПП-ДБ, които показаха висока степен на разделение, включително и през абсолютно самостоятелните кампании, които правеха трите партии, формиращи тази коалиция. БСП тепърва ще решават вътрешнопартийните си противоречия, което също не изключва противоречия в групата. Битката между двете ДПС-та тепърва ще се развива. Втората трудност за съставяне на правителство е породена от противостоенето между партиите. ПП-ДБ не искат да отстъпят символичното си първо място, получено при появата им като политически субект и резултатите от изборите през 2021 г. Дошли на власт поради вот срещу ГЕРБ, три години те се опитват да наложат разбирането, че са дошли на власт ЗА промени. Да признаят лидерската позиция и резултатите от изборите за тях означава само едно – да признаят, че хората не ги припознават като алтернатива на ГЕРБ. Защото ако те за българите са такава алтернатива – както си мислеха през 2021 г., то и сега биха получили победата. Днес те се топят и единственото, което ги спасява, са гласовете на старото дясно в София, където са концентрирани половината от общия брой на гласувалите за тях. Ако махнем тези гласове, ПП-ДБ е получила подкрепа, равна на тази на „Величие“. Така на тях им остава битката да запазят, както те си мислят, че го имат, символичното първо място на демократичен стожер. И именно тази битка не им позволява да водят нормални преговори с ГЕРБ за съставяне на правителство. Въпреки близостта в програмите и въпреки близостта в ценностите. Затова и ДСБ продължава да ги подкрепя, защото обратното би означавало електорално старите десни отново да се затворят в електоралната подкрепа на жълтите павета и да останат за още десетилетие извън парламента. За ДСБ целостта на партията е от ключово значение от момента на създаването им, докато при „Да, България“ нещата не са такива – те се създадоха около каузата на съдебната реформа като ключ към ефективно функционираща демокрация и виждаме, че все по-трудно приемат да я жертват в името на партийното оцеляване.

Така първият мандат има основната бариера – поведението и позициите на ПП-ДБ. Ако тя бъде преодоляна, може да имаме правителство от 4 партии. Ако не, на ГЕРБ остава вариантът търсене на широка подкрепа за правителство на националното спасение, т. е. правителство с конкретна програма и хоризонт от максимум 2 години, в което са представени или политически отговорни фигури, или авторитетни личности, но с ясна политическа подкрепа.

Възможно ли е реализиране на втория мандат, ако с първия не се състави правителство? Според ПП-ДБ да, защото те заявиха, че имат план. Според мен не, защото без ГЕРБ, „Възраждане“, ИТН и „ДПС-Ново начало“ няма как да има мнозинство. Даже не е нужно да разсъждаваме относно стабилността на подобно правителство дори при хипотетична вероятност то да събере аритметичен брой депутати. Защото политиката не е аритметика. Тя е, на първо място, хора, които да ти се доверят и да гласуват това доверие на изборите. На второ място, дадената от този вот власт да се използва за управление, което да реши проблемите на хората, които са ти се доверили. И докато едната част от българите въобще не гласува, а другата част, която гласува, се е разделила на две – едните гласуват за това да се решават проблеми, а другите за това да накажат онези, които те мразят, ще ходим на избори.