Борисов, опозицията и абдикиралият президент  

Кой поръчва компроматите срещу Бойко Борисов и кой има най-голям интерес от това? Дори краткият списък на евентуалните заинтересовани е толкова дълъг, че едва ли ще ни стигне не една, а три такива статии, за да ги изброим, уважаеми читатели.

По правителството удрят участниците в плана „Решетников“ и работещите за евразийско бъдеще на България.

Постсъветските кръгове на червените куфарчета и газовите посредници, на петролните пари и на създадените от руските служби криминални босове. Хората, довели на власт Румен Радев и хората, които ще се опитат да осуетят последната крачка на България към сърцето на Европейския съюз, а именно членството в банковия съюз и механизма ERM II, след който следва приемане на България в еврозоната и въвеждане на еврото.

По правителството удрят незаконно забогателите в годините на прехода наши сънародници. Дали облажили от приватизация, дали превърнали бандитските си пари в бели бизнеси, източващи еврофондове и крадящи акцизи, дали гушнали се с червените барони схемаджии, които постеппенно останаха без политически и прокурорски чадър за деянията си и все още отказват да приемат новата реалност.

По правителството удрят отлъчените от него и прогонените от управляващата коалиция. До вчера бълващи тонове досадни клишета как Бойко и ГЕРБ са номер едно, днес същите тези изхвърлени неудачници размахват пръст в морални проповеди, говорейки за ценности, гордост и етика. Гаче ли етиката и ценностите не бяха точно това, заради чиято липса избирателите по места ги наритаха на местните избори, а основната им ракета носител не беше публично разнебитена за кой ли път, докарвайки нервите и търпението на Бойко Борисов до абсолютния лимит.

Добавете към тези хубавци опозицията, вечните протестъри, медиите на хората с неудовлетворени бизнес апетити и всички, мечтаещи за времена на хаос и безвластие, в които хубаво да окрадат де що има държавен лев.

Сериозен списък стана, уважаеми читатели.

Добавете към него и световния феномен Румен Радев – единственият президент в света, който от самото начало на мандата отказва да е управляващ и говори за властта като страничен наблюдател. Непрестанно критикувайки всички и за всичко, без да предлага абсолютно нищо. Единственият президент в света, нарекъл предписанията да не се струпват хора на едно място заради коронавируса „манипулация“ и решил да се майтапи с щам-1 и щам-2, докато същевременно тихичко си отмени приема за 3 март. Единственият президент в света, който през цялото време беше опозиция и критикът на всичко, което правителството предприемаше, без да отчита постигнатото и без да каже дума за това как България се справи с кризата в пъти по-добре от държави като САЩ, Великобритания, Белгия, Швеция и много други.

А предизборната кампания още не е започнала, уважаеми читатели. Какви ли нови дъна ще бъдат изкопани, когато започне, след като още преди началото ѝ политическите противници на това управление паднаха толкова ниско?

И тъй като изборите наближават, нека отново видим дали управляващите – с всичките им слабости, разбира се, са единственият проблем на политическата ни среда. И дали ако утре сегашните управляващи не са във властта, България ще цъфне и ще върже? Силно се съмнявам.

Съмнявам се поради разпарчетосаната втора политическа сила БСП, чиито основни политически остриета продължават да бъдат група вдървени комунисти с по 40-50 години престой в политиката. Разделена на хиляди групички и враждуващи кланове партия, в която основен икономист продължава да е Румен Гечев, а основно острие на председателката – Румен Овчаров. Да се чуди човек коя година сме и какво ли ни чака, ако тази хаотична тълпа пипне властта.

Съмнявам се и поради насипната и озлобена извънпарламентарна опозиция, чиято запазена марка тези дни е един псуващ журналистки в ефир сценарист, който по някаква случайност се оказа на заместникпредседателското място в новорегистрираната партия на Слави Трифонов. После кажете, че България не е страната на неограничените възможности. След което за миг си представете, че и тази хаотична тълпа пипне властта.

И поради изстрадалата „градска десница“ се съмнявам, докато неин лидер продължава да бъде неграмотният комунистически прокурор Атанас Атанасов, работил в смесените райони по време на голямата екскурзия, а впоследствие мистериозно разцъфнал като яростен антикомунист.

Да не говорим за „алтернативата“ в лицето на гореспоменатия Румен Радев, напоследък станал известен с това, че всичките му надменни реплики впоследствие му избухват в лицето – за светлината, за манипулацията, за щам-1 и щам-2, за това как, ако е на власт, няма да се краде и за интимните контакти на властта с бизнеса – реплика, станала особено смешна след последните разкрития за отношенията между съветника му Пламен Узунов и бизнесмена Пламен Бобоков.

Управляващите не са причината това управление да е безалтернативно, уважаеми читатели. Управлението има своите слабости и проблеми и на моменти трудно се справя с отстраняването им. Никой, включително и Бойко Борисов, не отрича този факт.

Причината това управление да е безалтернативно е опозицията.

И тя, опозицията, няма никаква идея как да спре да изглежда слаба, хаотична, озлобена и безидейна. Няма никаква идея как да започне да изглежда като реална и по-качествена алтернатива на това лидерство и това управление, а не като група давещи се в безсилието си амбициозни уонабита.

Всъщност, колкото и странно да звучи точно в този момент, на Бойко Борисов му е най-лесно. Разделя се с компрометираните управленци, сформира нов екип, формулира нови цели, влиза в нов образ и си печели с лекота поредните избори, стъпвайки върху постигнатото до момента – нещо, в което никой не може да се конкурира с него.

Нещо, което не могат да постигнат нито Корнелия, нито Слави, нито Мая, нито Цветанов.

Та следващия път, когато някой нарече това управление „безалтернативно“, уважаеми читатели, недейте гледа самото управление. Вижте му опозицията. Отговорите са там. До един.