Радан гилотинира плазмодия от „Дондуков” 2

Все по-малко стават събитията, които обединяват българския народ и го карат да се радва. Лично аз не смятах, че ще ми се случи да преживея такова и че обединението от надписа над Народното събрание вече трайно трябва да го причислим към политическия фолклор, към тийнейджърските фантазии, които грозно се разбиват в баналната реалност. Признавам си - сбърках. В мига, в който президентът Росен Плевнелиев обяви, че няма да участва в бъдещия вот за държавен глава "по лични причини", изведнъж градусът на народната радост рязко се повиши. На пръстите на едната ръка могат да се преброят миговете, в които леви и здравомислещи десни са въздъхвали така с облекчение. Едни от тези моменти бяха и победите на футболистите ни на Мондиала в САЩ'94.

Не искам да ставам груб, но да имаш президент като Плевнелиев и да разбереш, че той смята да се оттегли, е все едно да си имал мозъчен тумор и успешно да са те оперирали от него.

Плевнелиев беше и все още е най-слабият президент на целия преход. Ако някой си направи труда да опише всичките му гафове, вероятно ще се получи том с дебелината на роман от Толстой. Още не беше встъпил в длъжност, когато започна с признанията си за това как е бил ирландска пастирка в предишния си живот. После, сякаш за да покаже на кой господар служи в тоя, в първото си новогодишно обръщение Плевнелиев показа кадър от Скалистите планини в Колорадо, САЩ. С него трябваше да илюстрира, че той е за защита на българската природа.

Не е за изпускане и гафът му как в опита си да се изкара дисидент, държавният глава ни разходи до несъществуващ митинг на 10 ноември, на който уж малък Роско бил държал плакати.

Напоследък се пробва да фалшифицира цитат от Левски и само затвърди мнението, че няма сфера в която да не се е проявил като политически гангстер.

А истината е следната. Плевнелиев е безидеен слагач, ретланслатор на клишета, куха политическа фигура, която превърна в цел на своето съществуване слугинажа пред едно чуждо посолство. В един момент самият той усети, че гафовете му станаха по-популярни дори от клиповете на Азис в мрежата за видеосподеляне „Ю Тюб“. Някъде тогава вероятно държавният глава сам е осъзнал, че оцеляването му на поста минава през това да се прави на евроатлантически ястреб, който да компенсира липсата на мисъл с агресивна реторика срещу Русия и виене на гръб пред натовските съюзници. Това беше стратегия и за привличането на остатъчните крайнодесни избиратели у нас, за които темата Русия е най-важното нещо във Вселената и пет пари не дават за другите проблеми на страната. Това не само рязко ограничи тежестта на президентската институция. По този начин тя на практика прекрачи Конституцията, която повелява президентът да бъде обединител на нацията, а не да се превръща във фабрика за лайномети с основна цел – властта в Кремъл. Сякаш ние цъфнахме и вързахме, та тръгнахме русите да оправяме.

Този нов път на момчето от Гоце Делчев не само не спря, а дори засили серията му от безумици. При настоящия президент дори гафът се превърна в основна идеология, огнен знак за това, че имаме политик без автентична мисъл, без реално знание за проблемите на България. Опитът на зализаната олигархия да си излъчи и възпита удобна марионетка, която в състояние на върховна тъпота да обслужва нейните интереси, се провали с гръм и трясък.

Още от 2013 г., когато по време на протестите срещу високите сметки за тока Плевнелиев беше освиркван мощно и свален от трибуната, се знаеше, че той няма как да се пребори за втори мандат, освен ако някой не надруса колективно целия народ с некачествена дрога. Другият, който си отдъхна след развяването на бялото знаме от Росен Плевнелиев, са ГЕРБ.

С такъв потенциален кандидат управляващите бяха напът да се окажат в небрано лозе, защото човек и без да е екстрасенс, можеше да предвиди грандиозната им загуба през есента. Вероятно, разбира се, политическият капан е бил още по-голям заради натиска от американското посолство за това Плевнелиев да бъде кандидатиран отново. Този натиск е в сферата на предположенията, но няма как да го изключим, особено като си спомним как президентът рапортуваше като младо пионерче пред Виктория Нюланд – политическия камшик за нашата част от света на Държавния департамент. Нюланд си пада по грубия натиск, по ритането на пищяли. Така че част от политическото отчаяние, което се забелязваше в ГЕРБ тези дни, вероятно се дължи именно на факта колко трудно е било да бъде заобиколен диктатът на САЩ.

За ужас на всички психодесни избиратели това се случи с помощта на лидера на ДСБ Радан Кънев. Психиатрите трябва да кажат на какво се дължи идеята младият костовист да номинира Плевнелиев за втори мандат, без да го пита, а и да го забърква в конструирането на прозападни коалиции. Защото по този начин Кънев, от една страна, извади ГЕРБ от капана, а от друга - със сигурност изрита държавния глава от битката за президентското място и, образно казано, пусна гилотината на политическия му труп. Мнозина предполагат, че с този ход Кънев е разчистил десния терен за себе си, но всъщност той даде аргумент на ГЕРБ да махнат Плевнелиев като цирей от гърба си. Защото след подобна медийна интрига вече и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов са получили силен коз да имат основание да си търсят друг кандидат и да пратят милионера да си почива трайно на вилата си на Халкидики.

Не на последно място оттеглянето на Плевнелиев поставя и окончателна диагноза на дясната политология у нас. От години насам чуваме как шамани от всякакъв калибър се опитват с микроскоп да видят някакви несъществуващи политически качества у президента и да му кадят тамян, че е последователен в своята политика. С целия си мандат плазмодият от „Дондуков“ 2 доказа, че репликата на Бойко Борисов от 2011 г.: "Магаре да бях вързал, и него щяха да изберат", представлява тъжната истина. С тази малка добавка, че едно магаре нямаше да нанесе такива щети на външната политика, нито щеше на изпроводяк да се опита да уреди половината си политически кабинет на задгранични дипломатически постове. Целият му мандат беше една постоянна агония, опит да изглежда лъскав, модерен, успешен, докато всъщност цялостното му излъчване беше на извънземно, внезапно телепортирано на нашата планета.

Плевнелиев успя напълно да обезличи президентската институция и срина доверието в нея до нечувани нива. А това не е никак лесно. Президентската институция е направена така, че онзи, който я оглавява, трябва да бъде обичан, защото от него не зависи почти нищо. За да успееш да настроиш един цял народ срещу себе си, се изискват особени качества. Защото, независимо че няма да си го признаят, дори психодесните са въздъхнали с облекчение, когато са разбрали, че техният кандидат няма да е сегашният президент. Едно е да вярваш в извънземни, друго е да смяташ, че някое от тях може да бъде избрано отново.

След пет години на безкрайни гафове, след политика, изпълнена със скандали, след един тон лъжи, след нито една импровизирана реч, а винаги четене от листче, ирландската пастирка напуска българската политическа история. Дано въздишките на облекчение да не са я обидили твърде много.