Победата на Украйна на "Евровизия" е Кончита Вурст, позираща за скулптурата "Викът на украинската майка"

Винаги съм бил щастлив, когато нормативното изкуство обслужва политконюнктурата.
 

Щастлив съм, въпреки че не гледам „Евровизия“ от много години по хигиенни причини - откакто на сцената се появи Кончита Вурст. И на децата си съм забранил, макар че няма нужда да им забранявам – благодаря на Бога, те осъзнават в какъв свят живеят по-добре и от мен. Поне в това успях – да оставя след себе си нормални, мислещи личности, неподвластни на фанатизма и сектанщината. (А колко трудно ще им е занапред…)
 

Също толкова щастлив бях, когато другарят Бисер Киров печелеше „Златният Орфей“, понеже изпълнява песни по текст на другаря Димитър Методиев, съветника на Тато. А за съветския участник винаги имаше резервирана статуетка в раздела за чуждестранни изпълнители.
 

Щастлив бях и на фестивалите „Ален мак“, когато другарите от Чили пееха химни в прослава на другаря Луис Корвалан, а другарите от Окръжния комитет на БКП в Благоевград ридаеха с пълно гърло. 
 

Щастлив съм всеки път, когато естетиката отстъпи на целесъобразността и идеологията, но творците не протестират, а ръкопляскат.
 

Щастлив съм, когато гледам и слушам някакви хора да призовават за "депутинизация", докато практикуват най-злокобен болшевизъм и цензура с обратен знак.
 

Победата на Украйна снощи е Кончита Вурст, която позира за скулптурата „Викът на украинската майка“, слава на героите!
 

Има нещо демократично и възвишено в това, че създадохме нация с особени привилегии, смалявайки себе си. Досега побутвахме малцинствата, вече бележим прогрес – цяла нация! Дайте всички да ставаме украинци, далавера е.
 

Кофти времена за „black lives matter”, MeToo и прайдовете.
 

Аз мисля, че ще е справедливо да присъдим на Украйна служебна победа на световното по футбол. А Нобела за мир, разбира се, се полага на Зеленски. Както и Оскара за водеща мъжка роля.
 

Оттук нататък всеки украинец трябва да печели, защото е украинец, и всеки руснак да губи, защото е руснак. Не, не просто да губи - не бива изобщо да го допускаме да участва. Така ще е най-справедливо, не ли? И в никакъв случай не е дискриминация. 
 

Too much heaven on their minds.