Рубладжийство ли е на 9 май да честваш Деня на победата вместо Деня на Европа? Слугинаж на Путин ли е това?
Или от "политкоректност" трябва да честваш и двете?
И защо на 9 май никой не говори за подвига на българския войник? Нима наистина нямаме на кого да отдадем почит? Официалната статистика сочи, че близо 35 000 българи загиват на фронта през заключителния етап от Втората световна война. Още толкова са ранени, превърнати в инвалиди завинаги. Сред тях и дядото на моята жена, чиито очи са поразени фатално по време на Дравската епопея.
Само в тази легендарна битка дават живота си 1614 войници от Първа българска армия, командвана от генерал Владимир Стойчев. Ранените са над 2500. Първа армия е на директно подчинение на Трети украински фронт на маршал Толбухин и извършва планини от геройства по бойните полета на Европа. Участва във Виенската, Дравската, Мурската и Балатонската операции и наброява внушителните 99 662 души.
Нашите помагат за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, местните го помнят, съграждат паметници за героите ни.
Капитулацията на Германия увенчава и подвизите на българския войник, това е и негова победа.
Сега с конюнктурния и произлязъл сякаш от гузната съвест на либерализма "Ден на Европа" се мъчим да пренапишем историята, да се подмажем на американските и английските си господари. Които впрочем варварски бомбардираха София, под руините бяха погребани над 4000 столичани. А лидерът им Уинстън Чърчил подари България на салфетка на Йосиф Сталин.
Така че - Ден на победата или Ден на Европа? Носталгия или прагматизъм? Славно минало или горчиво настояще? Свое или чуждо?
Нека всеки празнува каквото си иска, но да го прави от сърце и душа, не според моментната историческа целесъобразност.
И както аз не ги наричам фашисти, защото честват Деня на Европа, нека и те не ми викат комунист, защото чествам Деня на победата.
Все още няма коментари