Европа като „неохотен реципиент на сперма”

„Ако продължаваме да се кълчим по американски с тая коректност, знаете ли докъде ще стигнем? Оня ден четох някъде, че в Америка вече нямало да използват думата „жена”, понеже съдържа оскърбителен намек за полова принадлежност. Щели да казват „вагиноамериканец”.”
„Из делниците на един луд”

В книгата си „Кога Исус ще донесе свинските пържоли” Джордж Карлин, убеден противник на политическата коректност, пише: „Няма да се изненадам да чуя някой ден да назоват някоя жертва на изнасилване „неохотен реципиент на сперма”. И защото от години чета и препрочитам Карлин, и аз не бях изненадан от случващото се в Кьолн и още дузина германски градове, нито от неговото обясняване. Е, не употребиха точно този израз, но упорито избягваха думи като изнасилване, унижаване, гавра с германските жени. Полицията умишлено премълчала произхода на извършителите, защото въпросът бил „политически деликатен“. Дори свободните германски медии дълго се чудеха как да опаковат политически коректно събитията. Фактологически коректното падна жертва пред политически коректното. Във всяка война винаги първата жертва е истината.
„Политическата коректност - пише Карлин - е детската площадка на изпитващите вина бели либерали... Тя е най-новата форма на нетолерантност и е особено вредна, защото е дегизирана като толерантност. Не съм сигурен, че заставянето на хората да замълчат или принуждаването им да променят речта си е най-добрият метод за решаването на проблеми, които са много по-дълбоки и не касаят само речта”.

Политическата коректност е отказ от историята. Това е истинският край на историята, а не глупостите на Фукуяма. Като забраниш думата „негър”, ти премахваш страниците на робството от историята. Като замениш „индианец” с „коренно население”, потулваш геноцида над милиони човешки същества. „Коренно население” не навява негативни исторически реминисценции. Макар и то да е отдавна изкоренено. Но пък празнуват Деня на благодарността в памет на това как коренното население (ирокезите) спасило от гладна смърт английски преселници...

Според „теоремата” на Сапир-Уорф (хипотеза на лингвистичната относителност) езиковите конструкции контролират възможните мисли на говорещия. Езикът определя мисленето или поне го ограничава. Докато употребяваш думи като „негър”, „индианец”, „циганин”, „арабин”, те непрекъснато ще те връщат към определени исторически формирани поведенчески стереотипи. А като не ги употребяваш, нещата се променят.

Дали наистина се променят? Променят се друг път! Докато Америка, а след нея и Европа, се упражняваха във „вербална ловкост на ръцете”, отдолу се развиваха процеси, за които и цялото ни лицемерие няма да е достатъчно да прикрие. Нещата отидоха твърде далеч и май не знаят как да се върнат.
Композиторът Ендрю Лойд-Уебър („Котките”, „Евита” и т.н.) каза, че политическата коректност задушава творческите сили. И то не само на живите творци, ами и на мъртвите. Политическата коректност се налага и със задна дата. В няколко щата в Америка изхвърлиха Марк Твен от училищните библиотеки, защото бил расист, използвал некоректната дума „негър”. Ако че цял живот се е борил с расизма и че по времето, когато е писал, политкоректният термин „афроамериканец” още не е бил конструиран и той е нямал подръка друга дума освен „негър”. Подобна съдба сполетя и „Десет малки негърчета” на Агата Кристи. В Охайо например забраниха пиеса по този роман, защото заглавието било расистко и провокирало към насилие над афроамериканците.

Инспекторатът по образованието в Ню Йорк забрани използването на 50 думи в тестовете. На първо място - думата „робство”, естествено. Но и думи като „динозавър”, защото раждали асоциации с еволюцията, а това дразнело привържениците на „интелигентния дизайн”. Думата „бедност” потискала децата на безработните, думата „развод” травмирала тези с разведени родители, думата „болест” – децата с болни роднини…

Психолозите вече описвали грозните хора като „онези, които имат силно изразен дефицит на външен вид”. Действителността навлиза във вицовото пространство. Ниските хора стават анатомично компактни. Дебелите - гравитационно подсилени, възрастните - хронологично надарени...

В глобалното село простотиите прелитат от Америка до Европа за миг. Ръководството на ФК „Реал” (Мадрид) реши да махне кръста от кралската корона в емблемата си, за да не се дразнят мюсюлманите. Обсъждало се също да се променят имената на Кристиано Роналдо и на Анхел ди Мария. Да станат, примерно, Съркалиано Роналдо и Анхел ди Пена… Е, това последното може и да съм си го измислил, но другото е вярно.

И ние - барабар Петко с мъжете. Медиите масово ласкаят циганите на роми. Комисията за защита от дискриминацията направи анализ на учебниците и стигна до извода, че до един са сексистки. Жената била представяна като домакиня, а мъжът - като труженик на общественото поприще, който дома не пипа. С една дума,1 мама пере и чисти, тате чете вестник…

Седя и тръпна кога ще подкарат класиците. Това Вазов, Каравелов плачат за забраняване! „Хаджи Генчо никога не дозволява на жената си и на децата си да участвуват на неговата трапеза; тия ядат отделно и ядат ръжен хляб и сухо бито сирене, из което маслото или хранителните частици са били извадени още тогава, преди то да захване да се нарича сирене.” А Хаджи яде печена пържолка. Това не е сексизъм, това е физически геноцид. Ами расовата дискриминация? Чифутите? Ами циганите? Дето в Копривщица им било забранено да минуват покрай черковата, да излазят на горния път и да се греят на слънце? Хаджи Генчо ги праща при Нейча касапина, за да им одере кожите...

И най-големият майтап знаете ли в какво е? Михаил Гронас от университета на Ю. Калифорния обясни, че политическата коректност води началото си от речника на Американската компартия, която пък я заимствала от съветската лексика.

„При управлението на Клинтън - пише Фредерик Форсайт в „Отмъстителят” - политическата коректност преля чашата с инструкцията службите да не използват за информатори дискредитирани източници. Все едно да ограничат източниците си до монаси и момченца от черковен хор.” Мисля, че именно Форсайт писа, че политическата коректност е новият фашизъм.

Езикът е въпрос на конвенция. И ако е вярно, щото не е много за вярване, че променяйки имената на нещата, събитията, процесите, променяш и света, то това изисква всички участници да са приели конвенцията. Но Европа беше изненадана от стотици хиляди пришълци, които не само не я споделят, но дори не са чували за нея. И тя престана да върши работа. Тези хора имат друга религия, обичаи, нрави и не искат да се разделят с тях. Те не искат да се интегрират в Европа и няма да се интегрират.

Езиковите класификации отразяват, а не диктуват мисленето. Ако в даден език липсват думи и понятия за нещо, то това означава единствено, че те не са необходими на съответното общество. В свят, в който пребиват жената с камъни, ако се осмели да шофира, понятия като „полова равноправност” не съществуват, защото от тях няма реална нужда. Това са неща, които трябва да се знаят, не тепърва да се откриват.

Светът винаги се е управлявал от тройкаджиите, но в наше време като че ли е попаднал в ръцете на повтарачите. Хора, които не познават нито историята, нито теорията, нито литературата на и за мюсюлманския свят. Глупаво е да очакваме, че са чели „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред” на Хънтингтън или трилогията на Ориана Фалачи. Но поне вестници и някоя художествена книжка можеше да прочетат. Например „Черна неделя” на Томас Харис („Мълчанието на агнетата”): „Фазил, както и повечето от образованите араби, практикуваше два вида поведение в обществото. В западни среди обноските му по отношение на жените бяха изискани и равноправни. У дома жената беше съд, слугиня, примитивно животно без контрол над половия си нагон, вечно разгонена кучка... В сърцевината на чувствата си не бе надраснал времената на дядо си, времената на женското обрязване, клитородектомията и инфабулацията - кървави ритуали, който предпазваха женските рожби от опозоряване на семействата...”.

И вестници не четат. Миналата година Ердоган, президентът на Турция, която все още минава за светска държава, възмути Европа с възгледа си за ролята на жената: „Жените не са равни с мъжете. Заради биологичните различия те не могат да бъдат третирани еднакво, защото това е против човешката природа. Нашата религия определи позиция за жените – майчинството…”.

Живеем в различни епохи и засега няма измислена машина на времето, с която да се пътува безопасно между тях. Не е въпрос на расизъм, а на здрав разум, да кажеш, че мюсюлманите не могат и не желаят да се приобщят към европейските ценности. Случайно ли е, че всички светски режими в мюсюлманския свят са диктаторски? Само така те могат да се задържат на власт и да контролират неуките и фанатизирани тълпи, подбуждани от още по-неуките духовници... От Реза Пахлави до Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи. Америка и Европа решиха да им подарят демокрация и те си избърсаха задника с нея...

“Демокрацията не може да бъде подарена като парче шоколад. Демокрацията трябва да бъде завоювана. За да бъде завоювана, трябва да бъде желана. За да бъде желана, трябва да знаеш какво представлява” – пише Фалачи в последната си книга “Интервю със себе си. Апокалипсис”.