Случващото се с в. „Ретро“ показва, че най-накрая в България имаме една ясна схема, която илюстрира как четвърта власт няма. Желанието за свобода на словото се явява само уверение и метод за манипулиране на общественото мнение.
В тази система, в която живеем, свободата на словото е нещо много имагинерно. Тук трябва да се има пред вид влиянието на парите – нещо, което обикновено се премълчава. Собствениците на медии или не се знаят, или има подставени лица.
Журналистите, които работят в дадена медия, винаги са под някакъв натиск. И ако има изключения, те са рядкост. Трябва да се преодолява т.нар. автоцензура. Затова скандалът с „Ретро“ е поредно доказателство за това, че свобода на словото няма. И ако „Ретро“ е свободен, това е неудобно и би следвало да бъде заглушено. Това е крайна мярка и съжалявам, ако е така.
Но случаят не е изолиран, а и ми се струва, че излизане от тази рамка почти няма – въпреки надеждите на общественото мнение. Не говоря за гражданско общество, защото това е една фикция в днешно време за България.
Връзката между политика и пари, която някои медии се мъчат да докажат, върви по утвърдено русло. Американски сенатор на среща с едрия бизнес обясняваше: „Вие давате пари за нашите предизборни кампании. Ние след това влизаме в сената. Приемаме закони, от които вие правите много пари. Още повече пари. От тях вие пак отделяте за нашите предизборни кампании.“ Ето това е основната взаимовръзка. А в частния случай медиите са онези, които, ако не влизат в тази схема, биват удряни.
Аз съм автор в този вестник. Правех го с удоволствие. Оставам с отлични почитания към вестника и към вас, които се опитвате да водите успешна битка, дай, Боже. Да вярваме в доброто!
Все още няма коментари