Гражданските арести по границата били фашизъм. "Ноу Бългерия, гоу Търки", било селяния.
Тогава нека всеки от "Протестна мрежа" и Хелзинкския комитет си вземе по един бежанец у дома.
Лесно е да либералничиш във „Фейсбук”. И да громиш "ония мутри с анцузите".
Впрочем "анцуг" мръсна дума ли е? Унизително ли е да ходиш по анцуг? Добре е "умните" и "красивите" да обяснят какъв точно стайлинг на обличане е приемлив за тях и какви дрехи трябва да носим, за да изглеждаме по европейски. Аз, например, често ходя по анцуг, дори когато не спортувам. Значи ли, че съм мутра?
Крайно време е грантовата интелигенция да спре да обижда народа си. Той дълго търпи, овчедушно сякаш, но скочи ли, прошка няма. Самоорганизацията по границата в доброволчески отряди трябва да е сигнална лампичка за наведените пред Брюксел и Вашингтон политици. Хората скоро ще вземат справедливостта в свои ръце и това не е анархия или произвол, а реакция срещу дезертиралата от отговорност колонизирана държава.
Както и щастлив симптом, че не всичко от родовата ни памет и инстинкти е изличено безвъзвратно.
Много се събра напоследък, много робия, много себеотричане, много тежки предателства. То не бяха бежанци, то не бе плюене по историята ни и по Русия, то не бе съзаклятничество с откровено протурски партии като Местановата...
Хайде да се разберем – България изповядва ли суверенитет, или само маркира? Фесовете все по-нагло се облизват за територията ни – ще им позволим ли? Някакви мургави субекти предимно от мъжки пол и с атлетично телосложение нарушават държавната граница – това не е ли престъпление по Наказателния кодекс? С перца ли да ги галим, с хляб и сол ли да ги срещаме, в едни други времена, когато още имахме армия, не се ли стреляше директно по диверсантите?
Местановщината и набезите на мигрантите са двете страни на една и съща монета. Търпимостта към тях не е хуманизъм, а национално предателство.
Продажниците във властта – повечето стипендианти на Сорос и доносници на западните посолства, отказват да го проумеят. Народът ни няма своя Орбан, няма ги гордите водачи, които да милеят за страната си. Обречени сме на послушковци.
Някога сме се клели да пазим родината си, забравихме ли тази клетва?
Като няма правителство, като няма войска, ние сами ще я опазим.
