АБВ – нов Еверест на политическата проституция

Публична тайна е, че АБВ е партия, зачената в грях. Това не е обикновена обществена формация, а апотеоз на политическото инженерство. Заради това тя няма идеология. Нейната основна движеща сила, петролът в нейните вени, е интригантството. АБВ е лявото ДСБ. Сектата на Георги Първанов. Една свръхлидерска партия, която функционира като таен орден. Заради това е тъпо и нелепо тя да бъде разглеждана в призмата "ляво-дясно". Абракадабра-алабала-АБВ-то може да бъде всякакво. И да присъства във всеки кабинет. То заради това е създадено. Пенсионерската занимавка на Първанов, опитът му да продължи политическото си съществуване във времето, когато основното му занимание трябваше да бъде писането на ловни мемоари и как се опита да отстреля партия на 125 г.
 
На фона на всичко това изглежда някак нелепо, че от миналата седмица насам появата на абевейци в сутрешните блокове доби епидемичен характер. Неочаквано за едни, а отдавна изчислено за други, партията напусна управляващото мнозинство, изтегли вицепремиера Ивайло Калфин от правителството и се самообяви за опозиция. Георги Първанов, като лиричен поет от алкохолната школа, дори начерта курс към предсрочни избори. Официална причина така и не бе посочена. Ако рисковано се доверим на твърденията на заместник-председателя на АБВ Румен Петков, то партията била възмутена от порочното приемане на Изборния кодекс. Всъщност, ако правилата около вота бяха единственото порочно нещо, прието в този парламент, то тогава веднага можеше да го впишем в рекордите на Гинес. Защото 43-тото Народно събрание (не и без помощта на АБВ) се замеси в толкова скандални афери, че ако беше крайпътна жрица, просто нямаше да излиза от венерологията.

Много по-вероятна е версията, че със своята внезапна маневра АБВ се опитва да удължи своето политическо съществуване, което ще е сериозно заплашено, ако предсрочните избори се случат скоро. А обществена тайна е, че избирателите на Първанов бяха излъгани един път, а втори път едва ли ще се хванат в същия капан.
 
Някои анализатори откриха интересна политическа връзка между избирането на Корнелия Нинова за председател на БСП и неочакваното бягство на Първанов и компания в опозиция. Според тях именно това е основният мотив, защото соцотцепниците могат да оцелеят в джунглата единствено под крилото на БСП, смучейки пак като вампир от техните електорални ресурси. За целта обаче експрезидентът трябваше да мине театрално в опозиция, защото никой няма да може да продаде на левия електорат като съюзник една партия, която бетонира крайнодясно правителство. Дали Нинова ще се съгласи да възкресява една формация-зомби, предстои да видим, но това няма да е никак лесно. Първанов буквално предаде БСП в началото на 2014 г., когато я удари сериозно в гръб, създавайки свой политически проект. АБВ беше онзи политически микроб, който в крайна сметка изтощи левицата и я вкара в спиралата на свободното падане, което завърши и с оставка на кабинета "Орешарски". Нека да припомним - през януари 2014 г. тогавашният евродепутат от БСП Ивайло Калфин се оттегли от делегацията на българските социалисти в ЕП, уверявайки, че ГЕРБ остава основният му политически противник. 9 месеца по-късно стана вицепремиер в кабинет на основния си политически противник. Този факт сам по себе си е метафоричен за цялата идеология на азбукарите – никакви принципи и безкрайна амбиция.

Възможно е обаче да няма и никаква конспирация. Минаването в опозиция за АБВ вероятно е чисто стратегически ход, обслужващ само интереса на Първанов и фикс идеята му отново да е президент. Разбира се, това е доста отчаяно и рисково начинание. Още повече че кандидатирането му за уютния стол на „Дондуков“ 2 минава през питане в Конституционния съд. Той ще трябва да се произнесе дали след два последователни мандата и петгодишна пауза експрезидентът има право да се явява пак на избори.

Всъщност Първанов излъга хората, че ще брани интересите им със своята партия, а после я окаля в блатото на дясно правителство с тайната надежда един ден отново да му се отвори президентският парашут. И да продължи да си живурка безметежно. Той имаше и друга остра нужда – да стои под светлината на прожекторите, защото всеки медиен нарцис живее само от вниманието на репортерките. А приказките му, че АБВ ще бъде "социален коректив" на властта, можеха да бъдат взети насериозно единствено от човек, който е бил удрян от падащо паве по главата.

С течение на времето в битието си на партия от управляващото мнозинство първановистите се превърнаха в безмозъчна и вярна машина за гласуване, управлявана от ГЕРБ. Дори лилипути като Реформаторите понякога се опитваха да се озъбват нещастно на властта, но АБВ кротко мълчаха - вероятно е имало защо. Заради това днес заявките на абевейците да се изкарат вътрешно несъгласни с управлението и едва ли не страдалци за социална политика приличат на опит на Кончита Вурст да си обръсне брадата, след като цял свят я е видял.

Една наистина лява партия можеше да напусне кабинета още при гласуването на чутовния заем от 16 милиарда. Нека да припомним - тогава Първанов обиколи всички медии да ни увери, че партията му няма да подкрепи борча. В пленарната зала обаче абевейците, този изискан "социален коректив" на властта, уж случайно гласуваха "за". После тръгнаха едни оправдания, в които АБВ умишлено имитира шизофрения, ала напразно – формацията тотално покори нов Еверест на политическата проституция у нас.

Има безпогрешен начин да се разпознае кога една партия е създадена инженерно. Тя не може да роди автентични политици. В същия капан се оказа и АБВ. Дали някой може да назове представител на тази формация вън от тарикатското трио буфосинхронисти, отцепниците от БСП - Първанов, Калфин, Румен Петков? И няма и как да се случи - партията не е замислена като инкубатор за политици и политики в полза на хората, а като лабораторен експеримент за удовлетворяване егото на нейния лидер.

Подозирам, че ако тръгне да се сближава с БСП, то Георги Първанов като едното нищо може да се опита да лансира отново своето протеже бившия социален министър. През 1996 г. Калфин напусна БСП. След това взе че се върна и получи цяло вицепремиерско място, стана евродепутат и кандидат за президент. Но явно не му е било достатъчно, защото пак реши да напуска, за да стане в крайна сметка министър под шапката на ГЕРБ. Там същият този Калфин остави безсмъртна диря в социалното министерство - вдигна възрастта за пенсиониране (а беше против това, докато гравитираше край БСП) и си поръча суперлуксозни лимузини. В политическата история ще остане и опитът на Първанов да го защити с възванието: "Нима искаме социалното министерство да излъчва бедност?".

АБВ днес е заето да води битка за оцеляване заедно или поединично на своите лица. Техният основен проблем обаче е друг. И той е, че ако партията на Първанов изчезне от политическата сцена, едва ли ще липсва на някого. Дори ще се почувства известно облекчение. Точно както човек се отървава от някой вирус, който от дълго време го изтощава с температура и повик за повръщане на гладно.