Михаил Миков за изборите: БСП може да се срине до 5-о място – нещо нечувано в историята!  

ЦВЕТАН ФИКОВ

В навечерието на изборите разговаряме с Михаил Миков – бивш председател на БСП, политик с богат парламентарен опит,бивш председател на Народното събрание. В каква кондиция е Столетницата в навечерието на изборите, ще претърпи ли щети от участието си във властта с десни партии, ще имаме ли стабилен парламент след вота на 2 октомври – тези и други въпроси г-н Миков коментира пред агенция ПИК.
 
- Г-н Миков, как ви се струва предизборната кампания на БСП, партията, на която бяхте член дълго време, на която бяхте и председател? И какви изборни резултати очаквате?

- Още преди предишните избори прогнозирах една низходяща тенденция за БСП. За съжаление, тази прогноза се сбъдва. БСП трайно присъства в зоната четвърто-пето място. След като се затвърди четвъртото, сега има голямо вероятност да се стигне и до петото място след изборите на 2 октомври. Нещо, което е нечувано в историята на БСП! Но по-големият проблем е, че намалява капацитетът за представителство на левите хора в България. А те са мнозинство. Мнозинство, което в условията на една тежка икономическа и социална криза, предизвикана от редица събития, обективни и субективни фактори, трябва да има своето представителство за една различна политика.

- Казвате, че намалява представителството на левите хора в парламента. Появиха се обаче нови играчи – партията на Стефан Янев, „Възраждане“. Защо те се позиционираха по-успешно на лявата писта, отколкото БСП, която е традиционен играч? Загуби ли Столетницата своя ляв облик?

- Причините са от различен характер. И двете партии, които споменахте, се определят като националконсервативни. Националконсерватизмът е доста далеч от лявото, от представата за лява политика. В крайна сметка дори и десни партии могат да провеждат определени леви мерки, но това не е лява политика. Големият проблем днес е кой плаща тежката цена на инфлацията, на поскъпналите енергоносители, на цялостната икономическа обстановка. А това са мнозинството български граждани, които в никакъв случай не могат да приемат, че има някаква справедливост в понасянето на тежестта. И оттук насетне възниква въпросът къде е БСП. Ами БСП не се справя със задачата да убеди хората, че тя може да предложи една различна политика от това, което предлагат другите партии. И оттам и резултатите на предишните избори, които сигурно ще бъдат коригирани от участието на БСП във властта в една дясна компания, с класическа десница от вида на „Демократична България“, с ПП, които също очевидно с поведението си доказват, че са дясна партия. И оттук насетне за БСП остава единствено да преброи резултата и да види, че тотално е объркала пътя.

- Но БСП и по-точно лидерът ѝ Корнелия Нинова не пропуска да каже във всяко свое теливизионно появяване, че именно БСП е била колоната, която е държала лявата политика в това дясно правителство, че тя е партията, която е повишила пенсиите... Защо обаче сякаш тези уж успехи на БСП не се оценяват от традиционно нейния електорат, каквито са пенсионерите?

- Защото хората посещават магазините, аптеките, плащат разходите си за отопление, за осветление, защото виждат колко е цената на дървата въпреки светлите обещания за евтини дърва – те вече гонят 200 лева кубикът! А си спомняте какво обещаваше г-жа Нинова само преди три-четири месеца, нещо, което беше изключително нереалистично още тогава за хората, които познават обстановката с добива на дърва, с продажбата на дърва. Тогава с един бодрячески тон се обещаваше много, днес се вижда, че няма нищо общо с действителността. Ето затова вярата е изгубена и каквито и заклинания, обещания, хвалби да звучат от устата на г-жа Нинова, те няма да успеят да заблудят много хора.

- Вие успяхте ли да разгледате предизборната програма на БСП и има ли изобщо тя програма за управление, адекватна на сегашната ситуация?

- Всъщност БСП програма за управление няма. Има предизборна платформа, но мисля, че това е достатъчно разумно с оглед тежестта, която ще има в Народното събрание. Основателно не предлага програма за управление, защото социологическите проучвания ѝ отреждат една роля на евентуално възможна подкрепяща партия на някаква дясна формация. А иначе това, което е в предизборната ѝ платформа, е един сбор от обещания, които и преди сме чували. Вземете например така наречените безплатни учебници. Това всъщност не е лява мярка. Това е субсидиране на производителите, на печатниците на учебници. Лява мярка би било държавата да поеме ангажимента да отпечатва и да дава на всяко българско дете учебник без заплащане. Тоест, БСП е плаха, колеблива, включително и в тези иначе предизборно звучащи обещания. Да не говорим, че нищо не се чува за данъчната тежест, много малко се чува за справедливостта при подпомагането от държавата в тази тежка обстановка.

- Според вас Европа оказа ли се достатъчно адекватна да реагира на всичко, което се случва с газа, с газовите доставки, енергийната криза и всички тези предизвикателства, или продължава да е загледана в собствения си пъп и сякаш да се прави, че всичко, което се случва, остава някъде извън нея?

- В тази ситуация се проявява още веднъж егоизмът на големите страни към малките в ЕС. Трябва да се върнем малко в историята. Европа имаше едно разбиране за ядрената енергетика, което беше опровергано от днешната ситуация много категорично. България плати за разбирането на Европа за енергийната политика със затварянето на четири енергоблока на АЕЦ „Козлодуй“, които можеше да бъдат реновирани и днес да произвеждат електроенергия. България плати с нереализацията на проекта „Белене“. „Демократична България“ тичаха по мегдани, села и медии и обясняваха колко ненужна е АЕЦ „Белене“. Нека всеки българин да си направи сметка какво богатство щеше да има днес България при една работеща атомна електроцентрала в Белене. За да припомним на тези, които днес пък се опитват да решават задачите със снабдяването ни с газ. В същото време Планът за възстановяване и развитие продължава да робува на едно политическо разбиране, свързано със зелената енергия. Но самата реализация на проектите за зелена енергия ще направи така, че голяма част от средствата, отпуснати по този план, ще излязат от България и ще отидат в индустриални производства, каквито България няма. Ето това наричам аз несправедливост в ЕС и тази несправедливост все повече ще се осъзнава от гражданите. Ще има напрежение вътре в съюза, защото икономическата криза обостри чувствителността на гражданите и някак си се вижда, че за едни съюзът може да се окаже мащеха, а за други най-млечна майка, както казва нашият класик. Така че тепърва проблемите с енергетиката трябва да бъдат поставени на много сериозно политическо равнище, включително и в българските партии и в българския парламент. Кой е интересът на България? Днес е модерно всички да говорят за национален интерес. Най-често разбиран като една евроатлантическа клетва за вярност и оттам насетне всичко останало да няма значение. Но не може да няма значение на какви цени купува храната си българинът, какви цени заплаща за отоплението си, какво става с възможностите да осигури по-добро бъдеще на децата си.

- Според вас в България в момента има ли политическа партия с готовност и екшън план за действие за тази зима? На която да можем да се доверим като избиратели и да кажем – да, това би помогнало?

- Може и да има, но още не сме чули за такава партия. А до края на кампанията остават броени дни. Дребнотемието се е превърнало в основа на предизборната кампания. Водят се спорове – колко танкера са били, пък защо са отказали танкерите, какво става с газа от Русия, от „Газпром“... Ами нищо няма да стане. България никога не е била сериозен пазар за „Газпром“, винаги са доминирали едни други, политически дружески отношения и това е определяло мястото на България в икономическите интереси на „Газпром“. Днес това вече го няма след прекъсването на отношенията с „Газпром“, отказа за заплащане по определената схема. Никъде в европейското законодателство няма забрана за плащане в рубли. Още повече че не ставаше въпрос за заплащане в рубли, а за заплащане с долари и евро и превалутирането им. Този отказ, който предишното правителство направи, беше абсолютно на инат и по-скоро подчинен на някакви политически и идеологически разбирания, отколкото на нормална икономическа или юридическа логика. И сега българските граждани ще трябва да платят тази цена през зимата.

- Нещо обаче ми прави впечатление – ние искахме да се диверсифицираме от руския газ, търсехме партньори в Азербайджан, много се заговори за азерски газ, а напоследък тлее напрежение между Армения и Азербайджан. Сякаш не случихме на демократичен газ в нашите търсения?

- Няма демократичен газ. Що се отнася до мантрата за диверсификацията –  ние в момента сме зависими от втечнения газ, зависими сме от цените на борсата в Нидерландия. Защото нямаме дългосрочни договори с доставчика на възможно най-евтиния газ – имам предвид за Европа, имам предвид „Газпром“, каквито договори имат германците. И мисля, че най-добрата диверсификация ще постигнем, като тръгнем в горите да събираме дръвца, както са го правили нашите деди. Имаш електроенергия, имаш газ, не знам защо никой не включва в диверсификацията отоплението на дърва и твърдо гориво. Тоест, политиката, която беше провеждана, ни докара до такъв тип диверсификация. Една голяма част от българските граждани поради цените, поради невъзможността да се снабдят с пелети даже ще трябва да постигнат диверсификацията чрез събиране на съчки и употреба на твърдо гориво. Това е диверсификацията по български. Разбира се, и чрез покупка на руски газ от „Газпром“ пак, само че чрез посредници от нашите съседи. Били те Турция, Гърция, Румъния. И в момента това правим. Но българските граждани трябва да си дават сметка, че те всеки ден ще плащат цената за такъв тип диверсификация.

- Идва 2 октомври, идват изборите, каква е вашата прогноза – ще имаме ли този път стабилен парламент, стабилно мнозинство, което да успее да направи кабинет и да се диверсифицираме от политическата криза, в която сме изпаднали?

- Не мисля, че ще имаме стабилен кабинет. Фрагментацията на политическото представителство едва ли може да даде здрава основна за стабилно мнозинство и респективно за стабилен кабинет. Трябва връщане към истинската политика. Дори и да се сформира мнозинство на компромисите, животът му ще бъде колкото на предишното компромисно мнозинство. Ще има нови избори, докато няма избистряне на политическите платформи и осъзнаване на избирателите, че те са някъде – или вляво, или вдясно. Няма как да са по средата. Техните интереси минават през разбирането за ляво и дясно.