Въпросите, които коронакризата поставя, са много и са изключително важни не само за конкретната ситуация, но и за в бъдеще. Обвиняват ни, че сме недисциплинирани, че не спазваме правилата, подценяваме носенето на маските. Такива сме, за съжаление. Не вярваме в наличието на вируса, говорим за световна конспирация, за машинации с бройките на заразените, за да се измолят пари от Евросъюза, които да потънат в нечии джобове. И в същото време следим с ужас всекидневните сводки.
Тук е мястото да зададем въпроса на управниците защо пропиляха спокойните летни месеци. Защо не бяха направени допълнителните реорганизации в болниците, защо не бяха разкрити новите легла, защо не бяха преоборудвани новите помещения. Защо това се прави сега, когато вирусът се превърна в епидемично цунами. Защо не се въведоха ограничения в заведенията, защо не беше спряна публиката от стадионите като в Европа.
И един проблем, който виси от десетилетия в здравеопазването – кадрите. Отдавна се говори за липсата на лекари и особено на медицински сестри. В това се убеждаваме винаги, когато ни се наложи да потърсим лекарска помощ. В болниците има сестри на и над пенсионна възраст. Млади няма, защото са напуснали страната отдавна. На Запад се радват на нашите добре квалифицирани медицински кадри, които им вършат чудесна работа. А тук ние изнемогваме. Вместо на тях обаче увеличиха предизборно заплатите на администрацията. На своите хора. В същото време медицинският персонал рискува живота си, дава жертви, но за тях пари няма. Полицаите се водят на първа линия и вземат пари наравно с медиците. Ами затова кризата ще бъде двойно по-тежка и мъчителна за нас. Лошата обществена масова дисциплина и изключително слабото кризисно управление го предпоставят.
Мария Веселинова, Пловдив
Все още няма коментари