Защо ни връщат в зората на демокрацията

Поредна сутрин в  сутрешен блок на телевизия с национален обхват. Гостуващите са двама – мъж и жена. Известни личности – от тези, дето ги гледаме поне по няколко пъти на месец в различни телевизии. Тя определя себе си като политолог и преподавател в университет, той е политически наблюдател и коментатор. Темата е обзор на отиващата си година. И двамата стоят на диаметрално противоположни политически позиции. Тя защитава опозицията, а той управляващите. Той гледа страшно и когато слуша опонентката си, и когато говори. Тя каканиже бавно и отегчително, без да казва почти нищо ново. Никой не се опитва да вникне прагматично в казаното от другия. Разговор между хора, които сякаш са с тапи в ушите. За него всичко е цветя и рози, за нея всичко е в мрачни краски. Две Българии, две паралелни реалности. Зрителят е върнат с 30 години назад в зората на демокрацията. Липсват само пръстовите знаци на онова време, за да бъде картината пълна.

Човек ги слуша и врътва на друг канал. Там попада на друга двойка. Пак същото. Да се чудиш дали това не са сформирани предварително екипи, които трябва да играят демократично и да демонстрират свобода на словото. Тридесет години след промените. В тях непрекъснато преодолявахме пораженията от соца. Колко ли време ще преодоляваме пораженията, нанесени ни от тази имитационна форма на демокрация и преход.
 
Тодор Кисьов, Русе