За виелиците и „голямата паника”

 
 
Ние сме пенсионерки от град Гълъбово. Всеки ден се събираме да пийнем по кафенце и да бистрим събитията в страната. Сега най-често си говорим за лютата зима, дето ни налегна, и за снега. За нас, възрастните, той е голям враг. Но се чудим как никой не може да угоди на българите.

Когато ни връхлетят снежни виелици и поледици и започнат катастрофите по пътищата, замръзнали хора си отиват от този свят, когато цели села остават без ток и хляб заради дълбоките преспи, вдигаме гласове до небесата. И все виним държавата. Не била направила нищо, за да ни опази от природната стихия. Сега пък бяхме предупредени цяла седмица преди сибирския студ, че ни чакат тежки дни. И метеоролози, и спасителните служби, и службите по поддръжката на пътищата, и социалните в един глас повтаряха: хора, пазете се, не излизайте навън! Не пътувайте! И вместо да сме им благодарни, мнозина взеха да хулят пак същата държава. Защо всявала паника, зимата си била просто зима, а разни служби плашели хората. Май не може да му се угоди на българина. Все някой му е крив за всичко.
 
 
Блага Чапкънова, Йорданка Илчева, Гълъбово