В момент, в който европейците са изтръпнали и с ужас следят ставащото в своите страни, брюкселските чиновници са почти в пълна безтегловност. Евросъюзът по време на кризата се държи като всичко друго, но не и като съюз. Прословутата Еврокомисия сякаш се е привела в очакване да премине бурята. Май най-същественият принос на комисарите са указанията, дадени от самата Урсула как да си мием ръцете. Баш еврокомисарката изглежда все по-безлична и създава усещането, че нейният мандат ще е най-слабият в досегашната обща европейска история. Вече започнахме май да усещаме липсата на г-н Ишиас, който въпреки всичко си беше един добродушен веселяк, когото всички харесваха и затова прощаваха дребните му човешки слабости. Урсула фон дер Лайен дори и когато се смее, сякаш го прави с маска на лицето.
Почти толкова зле се представят и евролидерите. Глупостта на глупостите сътвори Макрон, който не отмени избори, които можеха и да почакат, без това да се окаже чак толкова негативно за демокрацията. Дни след това Франция пламна. Различните европейски правителства подходиха различно и по правило със закъснение, прилагайки мерки със съмнителна ефективност. Други пък приложиха теорията за стадния имунитет и чак когато всичко излезе от контрол, се задействаха със закъснение. Оправданието, че Европа е в демокрация и тук не могат да се прилагат китайските методи, едва ли е адекватно. Демокрацията е ценност, но трябват живи, здрави и уверени европейци, които да я прилагат и да се възползват от нейните ценности и свободи. В това отношение поне нашето правителство действа адекватно и направи необходимото, а българите спазват ограниченията. И дано поне това да е нещото, с което да покажем, че не сме хора втора категория.
Все още няма коментари