Такава сеч и по турско не е имало

 
Закон за горите има, но няма държавна политика. Сегашните закони са по-скоро вредни - както за дърветата, така и за хората. Едно по едно националните ни богатства изчезват, загиват.

Държавата хариза горите на местната власт, а тя, чрез т.нар. обществени поръчки, ги подложи на вандалска сеч. Никой в Министерството на горите не работи за България. Каквото правят, правят го за чужди интереси. Няма живот за нас по селата. Земята пустее. Сечта е поголовна. След нея остават пустини. Хората говорят, че такова чудо не е имало и през турското робство. Сега и хайдутин да искаш да станеш, няма къде да се скриеш. Няма откъде въздух да дишаш, няма откъде ручей да заромони.

Всеки сигнал до прокуратурата, всеки зов за помощ е чудо за три дни. Няма контрол, мълчанието е страшно. А корупцията е видна и рибата мирише от главата. Тировете с трупи не спират.

В Северозападна България е най-страшно. Особено в Берковица. Началниците очевидно пълнят джобовете си с пачки. Така „Горо, ле, горо зелена“ вече не е песен, а тъжен виц. Няма я вече нашата гора. Тя е продадена на гърци и румънци.
 
Лиляна БОНИНА, с. Праужда, Видинско