Субсидията от 1 лев се оказа Пунта Мара  

Още пролетта, когато партийната субсидия беше намалена на 1 лв., това беше възприето от голяма част от електората като Пунта Мара. Дори и една година не се задържа новото заплащане. При гласуването на новия бюджет субсидията скочи на 8 лв. Вярно е, че 8 лв. не са 11, но не са и един лев.

Най-смешното в цялата ситуация е, че всички политически сили  се държат все едно че не са чули, не са видели и не са разбрали. Управляващите отричат да имат нещо общо. Опонентката им отляво се кълне, че не е имала нито среща, нито разговор с Борисов по темата. В един момент всички нарочиха Валери Симеонов, а той храбро отрече. От групата на Марешки се покриха, а депесарите се възмутиха, защото те били предложили да няма партийна субсидия въобще. Просто хората си имат обръчи от фирми, на които да си разчитат. После от ГЕРБ намериха оправдание, че единствената им цел е била да се приеме бюджетът, което показа, че действително натиск върху тях е имало.

В крайна сметка  ощетените сме всички ние без разлика от политическите ни убеждения. Както винаги всъщност става. В цялата суматоха обаче не беше премахната възможността бизнесът да снася на партийните централи. Това пък облагодетелства единствено управляващите и ДПС. Медиите се повълнуваха ден-два, после и те спряха. Да се чуди човек защо беше цялото това упражнение. Тези внезапни политически обръщалки вече толкова много зачестиха, че май престанаха да правят впечатление.
 
 
Светослав Михов, Варна