Жертва съм на тормоз, органите да се задействат  

Прокуратурата понякога е мудна и неработеща. Тези констатации изпитах на собствен гръб от прокуратурата в град Павликени. От известно време съм подложен на психически и физически тормоз от мой „близък“ човек. Няма да изброявам всичко, описал съм го подробно в жалбите си до местното РПУ и прокуратура. От полицията не получих осезателна помощ. Обърнах се с молба до Т. О. на прокуратурата. С №1: 672/18.08.2020 г. ми бе отказано досъдебно производство. Следва кражба на голям сума пари от влога ми, от същия „близък човек“. След като полицията предаде човека на съда, той върна парите, но нямам информация дали му е било наложено някакво наказание за деянието.

Последваха многократни закани за убийството ми. С молба от 13.04.2021 г. сигнализирах прокуратурата. Прокуратурата отново отказа да го подведе под отговорност – Постановление 2383/21/03.09.2021 г.

Тъй като не постигнах нищо с досегашните си жалби, тормозът продължи. Последва побой над мен от лицето, вследствие на които получих леки телесни повреди. Повиках полиция и спешна помощ. Извадих медицинско удостоверение, което добавих към нова жалба до прокуратурата с входящ номер №1345 от 10.05.2021 г. и отново с известие от август 2021 г ми бе отказано досъдебно производство.

Това преля чашата на търпението ми и подадох жалба към районен съд с номер 2205/14.09.2021 г. В срок от една седмица получих отговор, че жалбата ми е основателна и разследване от прокуратурата е започнало. Сега сме февруари 2022 г. и това „грандиозно“ разследване продължава, за хода на което нямам никакви сведения.

Не съобщавам имената на хората, замесени в тази история, те могат да се проверят в прокуратурата. Пиша тези редове, защото поради бездействието на правораздавателните органи нарушителите живеят с чувството за безнаказаност.
 
Р. Иванов, Павликени