На 9 юни се проведоха поредните избори за НС. Тази дата се свързваше с редица събития, най-вече с деветоюнския преврат. Незнайно защо аз се сетих, че по това време в България започва жътвата. Мина през ума ми максимата, че ценността на зърното се определя от реколтата, а ценността на човека – от ползата, която допринася. Сетих се, че по жътва се появяват малките насекоми със „светещи фенерчета“ – светулките. Че навсякъде, където закипи жътва, вечер ще ухае на пшеница. В мрака на българския политически живот по време на „жътва“, т. е. по време на избори, се появи „светулка“ – нова политическа формация. Казах: Господи, дано най-после това са истинските светулки за България. Тези, които да запалят светлината в душите ни отново, да се преборят за истината, правдата и просперитета, така необходими и желани за всеки дом, за всеки честен и достоен българин! Казах го с ясното съзнание, че за да стане това, на тези „светулки“ трябва да се даде шанс да се докажат, да покажат.
35 години пихме само надежда, но вече изпихме и последната утайка от дъното на горчивия живот. Надеждата се оказа лош водач за нас като народ и хлябът за всичките ни беди и нещастия. Грешката ни бе, че вярвахме на думи, лъжи, неизпълнени обещания, а не гледахме делата. За 35 години управниците на България изсипаха тонове обещания единствено заради удоволствието и наглостта да ги нарушават. Тези хора не еволюираха, те се разкриваха във времето като грабители, предатели, страхливци и подлизурковци, но перманентни абонати за властта. 35 години едни и същи лишаваха един народ от правото да живее пълноценно и достойно. Отлагаха и пренебрегваха това право за по-късно, а те самите живееха и живеят като велможи. Затова мисля за появилите се „светулки“, как още не влезли в парламента, върху тях се нахвърли огромна паплач, плюеща, безпощадно несправедлива.
Бъдещето се прави днес. Два пъти не се живее, а 35 години ни се отнемат възможността и правото поне веднъж да го направим. Защо не разбрахме, че никой на този свят не е достатъчно богат, за да откупи миналото си? Кой най-много лъже в тази държава по време на избори и след лов? И де да беше само тогава. Защо позволяваме на хора, изтъкани единствено от „наглост и его“, да говорят за „стабилност“? В България няма такава! Настанил се е застой, предизвикан от липсата на всякакви реформи и най-вече от замяната на демокрацията с клептокрация. Глупаво и неоправдано е да вярваме, че стабилност в тази страна ще осигурят преизбрани стари муцуни. Докато всичко това съществува, в аморфното политическо поле ще растат само плевели и вредители!
А ние що за народ сме? Уж всички искаме промяна, ново, по-добро и появи ли се нещо ново, всички се втурваме да го атакуваме! Защо и докога всяка появила се „светулка“, търсеща промяна, справедливост, нормален и достоен живот, ще заливаме с катран?
Валерия Стефанова, Лондон
Все още няма коментари