За Великден ще избираме между мръвка и салата

Призива „Изберете българското“ май ще го загърбим в миналото. Енергийната криза не просто удари родното производство на зеленчуци, ами направо го ликвидира. За светлите християнски пролетни празници нищо чудно да избираме между мръвката и салатата. Напълно възможно е и двете да са вносни. Както е тръгнало, от българското земеделие ще остане само земеделското министерство. Българската продукция ще се свие до съвсем сиволични размери. Ще има същата тежест на пазара, каквато има земеделската партия в политическия ни живот. А бабите с бохчите по пазарите ще се превърнат в могъщ символ на земеделското ни производство. Поне ще захраним с веща и опитна работна ръка земеделските стопанства в братския Европейски съюз.

По телевизиите непрекъснато вървят репортажи за затворени и недействащи оранжерии. Това вдига и безработицата, защото хората от сектора отиват на пазара на труда. А на всички ни е ясно, че селскостопанските работници не са особено висококвалифицирани. Останали без препитание, те ще увиснат на врата на социалната система. Май вече ще започнем да берем плодовете на така наречената зелена революция в енергетиката. Едва ли фотоволтаиците и ветрогенераторите могат да заменят традиционните методи за производство на електричество. И ядрената енергетика е на път да бъде отхвърлена. Зелената енергия е предизвикателство и за развитите световни икономики, а за западаща България си е направо недостижима мечта. Така че ни предстоят тежки години. Коментарите, че това е криза, че след няколко месеца всичко ще се оправи, са приказки за наивници. Никой у нас не помни някога цените на нещо да са тръгвали надолу. Те по правило вървят само нагоре. Сигурно ще дойде време, когато ще си купуваме по един домат, една чушка, една глава лук. Или пък продуктите за пролетните салати ще ги купуваме за няколко дни, един по един, за да я сглобим веднъж седмично и да я сложим на трапезата.
 
Невяна Сотирова, София