Ужасени сме, че някой идва и води Ада със себе си    

„Не искам да стана цар“. Така неистово крещи завързаният овчар в чувал, но селяните не го чуват и го хвърлят в морето (из приказки за Хитър Петър).

Ето ни в същата ситуация. Дават им власт, а те за секунди я отхвърлят. Защо беше това препускане, защо не смазаха системата, която ги убива. Обещаваха това, което искаме да чуем, защото само така се постига голяма цел – отмъщение.

„Мълчанието на агнетата“. Мълчат, защото, ако отворят уста, ще изрекат нещо смешно, грозно, глупаво. Освен това не искат да делят мера с други, не могат да открият себеподобни. Решили сами да управляват империята.

А така самоуверено се отправиха към НС, сякаш понесени от циклон, готови за чутовни подвизи, със свити длани (жест познат), юрнаха се, като заблудиха избирателите си. Дано последните се осъзнаят.

Ние, „обикновените“ хора, изпитваме ужас, че някой идва и води Ада със себе си. Без милост. Питаме се в кой ли кръг на пъклото ще ни заведе човекът с поредното шоу. Дано да сме в преддверието, а не в последния кръг. Може би Данте ще ни каже. Ще видим на 11 юли.

Това е да имаш самочувствие за величие и недостижимост, като представители на друга галактика, не като нас, смъртните. Някой каза, че едни трябва да проговорят, а други да млъкнат. Много уместно.

Тяхното парламентарно и телевизионно време го използва госпожата от по-добрата половина на света. Знаем, че човек не може да избира нито името си, нито родителите си. Нейното отроче носи неприятното име мутра, което не зная как ще се преведе на чужд език и какво обяснение ще дава, но може да не е за дълго. Моят съвет е да спре да говори, да овладее емоционалната си натовареност, за да запази разума си светъл и трезв. Няма да е лесно без външна намеса (здравна). Тя трябва да спре да се вживява в ролята на майка Тереза и Жана д’Арк, защото изключваме телевизорите си при нейната поява. Не бива с нея да изгрява и залязва слънцето.

Все пак се случиха някои важни за България неща. Настъпи велик, звезден миг – предсрочни избори, служебно правителство, осъществена мечта. Оправдани са безумните вандалщини, струвало си е целенето в сгради и паметници – едно министерско кресло. Културата ще бъде на ниво, а постиженията съхранени. Браво! Да не говорим, че се оказаха виртуози в кроенето на компромати и капани.

Видно е как към злобата и омразата се прибавиха стаени качества – стратегия, далновидност, интуиция, дълбоко вътрешно чувство за запазване на върха – слизането не е приятно. Стигна се до прозрението, че не ни трябват политически разпри. Това е заявка за преизбиране. Гответе се да управлявате. Изчегъртайте магистралите, метростанциите, новите училища, детските градини, църквите, санираните жилища и какво ли не още, съградено от предишното правителство, заличете партията, която ви пречи. Всички тези прояви са присъщи на човешката раса, светът на фауната е къде по-съвършен. Лидерството при тях е вродено чувство, генетично заложено. Който тръгне срещу природата, е обречен на смърт. С човешките видове не е така. Те не осъзнават, че се побеждава с ум, доброта, с труд в полза на другите. За да си лидер, трябва да имаш качества и да заслужиш да си такъв.

Все пак не трябва да сме нихилисти. Можем да отбележим явни постижения от краткия живот на Народното събрание. Колко демократично и хуманно има в закона в чужбина да гласуват без ограничение наши сънародници и да решават съдбата ни, без да познават положението тук. Ето за малко време какво се сътвори. От това следва „Аферим чоджум, ошгялдин“ – не е лошо човек да познава чужди езици (браво, момчета, добре дошли).

Не съм нито политолог, нито анализатор, но имам своя позиция и не я крия.

С болка изричам: Боже, пази България от предатели!
 
Т. Михайлова, Добрич